— Да. И донякъде си бил прав, така да се каже. Поне го бях зърнал, и то на такова място и по такова време, че от гледна точка на полицията все едно да беше изписал на челото си „Виновен!“ с главно „В“. Така че, след като бях излъгал инстинктивно, взех да лъжа предумишлено и без Да ми мига окото, Хърман беше зает цял следобед на това заседание и не знаеше колко време го бях чакал, а Луиз Джейкъбс ми е много добра приятелка. Без да се впускам в подробности, й казах, че ще ми помогне да спася един клиент, ако каже, че съм пристигнал там в три часа и една-две минути, и тя веднага се съгласи. За да я защитя в случай на неприятности, й казах, че ако нещо се обърка, винаги ще може да твърди, че не е обърнала внимание в колко часа съм пристигнал, но на другия ден съм се обадил и съм споменал между другото този час, а тя не е имала никакви основания да не ми вярва — с други думи, да хвърли цялата вина върху мен. — Маколи си пое дълбоко въздух. — Но сега всичко това е вече без значение. Важното е, че тази сутрин се обади Уайнънт.
— Пак ли с някое откачено писмо?
— Не, по телефона. Уговорих си среща с него за тази вечер — за нас двамата с теб. Казах му, че няма да си мръдна пръста за него, ако не се срещне с теб, и той обеща да дойде довечера. Ще известя полицията, разбира се — не мога да оправдая с нищо по-нататъшното му прикриване. Ще се опитам да му издействувам оправдание поради невменяемост и да го приберем в някое здравно заведение. Това е единственото, което мога и съм готов да направя за него.
— Съобщил ли си вече на полицията?
— Не. Той се обади, след като те си отидоха. Пък и исках първо да се видя с теб. Държа да ти кажа, че не съм забравил какво си направил за мен и съм ти страшно…
— Хайде стига глупости.
— Не са глупости. — Той се обърна към Нора. — Предполагам, че не ви е разказвал как ми спаси веднъж живота в една яма от снаряд в…
— Не го слушай — прекъснах го аз. — Той стреля по един човек и не улучи, после аз го улучих и това беше всичко. — После пак се обърнах към него: — Защо не изчакаш малко, преди да предупредиш полицията? Какво ще кажеш, ако ние двамата се явим на срещата и чуем какво има да ни съобщи. Ако се убедим, че той е убиецът, ще можем да го задържим и да повикаме подкрепление.
Маколи се усмихна уморено.
— Виждам, че още храниш съмнения. Щом така искаш, да бъде по твоему, макар че, ако питаш мен… Впрочем може би ще промениш становището си, след като ти предам телефонния ни разговор.
В стаята влезе, като се прозяваше, Доръти, облечена в нощница и един пеньоар на Нора, който й беше много дълъг.
— О! — възкликна тя, като видя Маколи. А като го позна, веднага го поздрави: — Здравейте, мистър Маколи. Не знаех, че сте тук. Имате ли новини от татко.
Той ме погледна. Аз поклатих глава.
— Още не — отвърна той, — но все някой ден ще се обади.
— А Доръти има новини от него, макар и косвено. Кажи на Маколи за Гилбърт.
— Не, моля те, в никой случай.
Лицето й пламна и тя ме изгледа с укор. После заговори забързано на Маколи:
— Гил се е видял вчера с баща ми и той му е казал кой е убил Джулия Улф.
— Какво!
Тя кимна няколко пъти с глава. Маколи ме изгледи с изумени очи.
— Не е задължително да е вярно — предупредих го аз. — Това са думи на Гилбърт.
— Аха. Значи мислиш, че…
— Ти не си разговарял много с това семейство, откак се завърза тази история, нали? — попитах аз.
— Не.
— Трябва да ти кажа, че изживяването е страхотно. Според мен са сексуални маниаци и това дава отражението си в начина им на мислене. Започват с…
— Ти си гаден! — възмути се Доръти. — Аз направих каквото можех да…
— Какво толкова си се завъзмущавала? — прекъснах я аз. — Този път за разнообразие ще повярвам, че Гилбърт наистина ти е казал това. Но не очаквай от мен да бъда прекалено доверчив.
— И кой я е убил? — попита Маколи.
— Не знам. Гил не ми каза.
— Често ли се среща с него брат ти?
— Не знам колко често, но каза, че се виждали ох време на време.
— И казал ли е нещо… ъъ… за този Нънхайм?
— Не. Ник вече ме пита. Той всъщност нищо не ми каза.
Хванах погледа на Нора и й смигнах. Тя стана веднага.
— Хайде да отидем в другата стая, Доръти, и да оставим момчетата да се наприказват.
Доръти я последва неохотно, но все пак я последва.
— Станала е голяма красавица — рече Маколи и се изкашля. — Надявам се, че жена ти няма да…
— Изобщо не мисли за това. Нора е много свястно момиче. Беше започнал да ми разказваш за разговора си с Уайнънт.
— Обади се веднага след като изпратих полицаите, и ми каза, че видял съобщението в „Таймс“ и иска да разбере за какво го търся. Казах му, че не изгаряш от желание да се забъркаш в кашите му и че си казал, че докато не си поговориш с него, няма да предприемеш нито една крачка, след което си назначихме среща за вечерта. Попита ме дали съм се срещал с Мими и аз му казах, че откак се е върнала от Европа, съм я виждал само един-два пъти и че съм виждал дъщеря му. След което ми каза следното: „Ако жена ми ти поиска пари, дай й в границите на разумното.“