— Става дума за апартамента на Джулия Улф — поясни Гилд. — Имах някакво предчувствие.
— И то какво предчувствие! — възкликна Флинт, натежал от възхищение. — Боже мой, какво предчувствие! — Гилд го изгледа зверски и той побърза да продължи: — Да, сър, чух ключа, после вратата се отвори и този тук влезе. — Той се усмихна гордо и обичливо на Гилбърт. — Видя ми се наплашен до смърт, но като се хвърлих отгоре му, изчезна като стрела и го настигнах чак на първия етаж, а там — боже мой! — като взе да ми се съпротивлява… трябваше да го фрасна по окото, за да го поуталожа. Няма вид на яко момче, ама ако знаете…
— Какво прави в апартамента? — прекъсна го Гилд.
— Нищо не можа да направи! — гордо заяви Флинт. — Аз…
— Искаш да кажеш, че си се нахвърлил отгоре му, без да изчакаш да видиш какво е намислил? — Вратът на Гилд се наля с кръв, а лицето му пламна като косата на Флинт.
— Реших, че най-добре ще е да не рискувам.
Гилд впери в мен побеснял, невярващ поглед. Постарах се да запазя лицето си безизразно. Той рече сподавено:
— Достатъчно, Флинт. Чакай ме отвън.
Рижият беше озадачен.
— Да, сър — бавно произнесе той. — Ето ключа. — Той постави някакъв ключ на бюрото на Гилд и тръгна към вратата. Там обърна глава към нас: — Претендира да е син на Клайд Уайнънт. — И се изсмя весело.
— Така ли? — попита Гилд, който още не бе овладял напълно гласа си.
— Ъхъ. Ама съм го виждал някъде преди. Ако питате мен, той е от бандата на Големия Малък Доулан. Мисля, че се навърташе около…
— Вън! — изръмжа Гилд и Флинт изчезна. Гилд застена: — Не, този кретен ще ме свърши! Бандата на Големия Малък Доулан! — Той поклати обезнадеждено глава и се обърна към Гилбърт: — Е, синко?
— Знам, че не биваше — рече Гилбърт.
— Добре започваш — любезно го похвали Гилд. Лицето му беше започнало да възвръща нормалния си цвят. — Всички грешим. Хайде сега, седни и да видим как ще те измъкнем от тази каша. Искаш ли да ти сложим нещо на окото?
— Не, благодаря, нищо ми няма. — Гилбърт дръпна един стол малко по-близо до Гилд и седна.
— Онзи дръвник да не те е ударил колкото да се намира на работа?
— Не, не. Грешката си беше изцяло моя. Аз… наистина се съпротивлявах.
— Е, какво да се прави — рече Гилд. — Никой не обича да го арестуват. Кажи сега каква е работата.
Гилбърт ме погледна с единственото си здраво око.
— Лейтенант Гилд изцяло те държи в ръцете си и може да направи живота ти ад — уверих го аз. — Ще си облекчиш съдбата, ако му облекчиш работата.
Гилд кимна тържествено.
— Така си е. — Той се настани удобно в стола си и попита с дружески тон: — Откъде взе ключа?
— Баща ми ми го изпрати в писмо — извади той бял плик от джоба си и го подаде на Гилд. Аз минах зад гърба на полицая и погледнах през рамото му плика. Адресът беше написан на машина: „За мистър Гилбърт Уайнънт, Кортландските апартаменти“. Нямаше марка.
— Кога го получи? — попитах аз.
— Намерих го снощи на рецепцията, като се прибрах към десет часа. Не попитах портиера кога се е получило, но предполагам, че като излязохме заедно с вас, не е било там — иначе щяха да ми го дадат.
Вътре в плика имаше два листа, изписани на машина по познатия ми вече несръчен начин. Двамата о Гилд зачетохме:
„Скъпи Гилбърт.
Не съм ти се обаждал през всичките тези години само понеже майка ти настояваше за това, и ако сега нарушавам мълчанието си с молба да ми помогнеш, правя го само защото голямата нужда ме кара да наруша желанието на майка ти. Освен това ти си вече мъж и можеш сам да решиш дали ще продължим да се държим като непознати, или ще действаме според кръвната си връзка. Мисля, вече ти е известно, че съм попаднал в неприятна ситуация във връзка с така нареченото: убийство на Джулия Улф, и вярвам, че си запазил към мен достатъчно добри чувства поне да се надяваш на моята непричастност в тази работа, какъвто е впрочем случаят. Обръщам се сега към теб за помощ — да докажем моята невинност веднъж и завинаги както на полицията, така и на света — и съм уверен, че ако не мога да разчитам на твоята обич към мен, бих могъл все пак да се осланям на естественото ти желание да направиш всичко в рамките на възможностите си да опазиш от позор името, което е не само на твоя баща, но и твое и на сестра ти. Обръщам се към теб също така, защото, макар да имам адвокат, който е способен, вярва в моята невинност и прави всичко възможно да я докаже, макар да се надявам да ангажирам и помощта на мистър Ник Чарлс, не бих могъл да помоля никой от тях двамата да се нагърби с едно практически незаконно действие, а и не познавам друг освен теб, на когото да смея да се доверя. Искам от теб следното: да отидеш утре в апартамента на Джулия Улф, на Източна петдесет и четвърта улица номер 411, ключа за който прилагам към това писмо, и да намериш между страниците на една книга, озаглавена «Надутост», едно изявление или документ, което трябва да прочетеш и незабавно да унищожиш. Трябва обезателно да го унищожиш така, че от него да не остане и следа, а като го прочетеш, ще разбереш защо настоявам за това и защо възлагам тази задача именно на теб. Ако нещо се случи и ни принуди да променим нашия план, ще ти се обадя по телефона късно тази вечер. Ако нещо ми попречи, ще ти позвъня утре вечер Да ми кажеш дали си изпълнил указанията ми и да си уговорим среща. Напълно съм уверен, че ще си дадеш сметка за огромната отговорност на задачата, с която те натоварвам, и се надявам тази моя увереност да бъде оправдана.