И за какво правиш всичко това? Заради онези жалки акции в чекмеджето, една нищожна част от онова, което ще прибереш в джоба си чрез децата, щом докажем, че Уайнънт е мъртъв.
— Ах ти, подлец такъв! — обърна се Мими към Маколи.
Гилд зяпна насреща й — това го изненада повече от всичко, казано дотук. Маколи понечи да мръдне, но аз не изчаках да видя какви са намеренията му и го фраснах по ченето с левия си юмрук. Ударът беше безупречен — стовари се здравата и събори Маколи, — но усетих парещ бодеж в лявата си страна и разбрах, че съм отворил раната от куршума.
— Какво чакате още? — изревах на Гилд. — Да ви го увия в целофан ли?
XXXI
Наближаваше три часът през нощта, когато си отключих вратата на нашия апартамент в „Норманди“. В хола заварих Нора, Доръти и Лари Кроули. Нора и Лари играеха табла, а Доръти четеше вестник.
— Наистина ли Маколи ги е убил? — веднага попита Нора.
— Да. Пише ли нещо в сутрешните вестници за Уайнънт?
— Не, само за ареста на Маколи — отвърна Доръти. — Защо?
— Маколи е убил и него.
Нора рече „Наистина ли?“, Лари — „Да пукна!“, а Доръти заплака. Нора погледна изненадано към момичето.
— Искам да се прибера при мама — хълцаше Доръти.
— С удоволствие ще ви закарам, ако… — започна Лари.
Доръти каза, че наистина иска да се прибере у дома. Нора се посуети около нея, но не я разубеждаваше да не си ходи. Лари, който се опитваше да няма прекалено неохотен вид, взе да си търси шапката и палтото.
Двамата с Доръти излязоха. Нора затвори след тях и се облегна на вратата.
— Ако обичате, да ми обясните всичко, мистър Хараламбидис.
Но аз поклатих глава. Тя седна до мен на дивана.
— Хайде, започвай. И ако изтървеш една-единствена думичка, ще те…
— Преди да съм в състояние да отворя уста, трябва да пийна нещо.
Тя изруга и ми донесе една чаша.
— Той призна ли си?
— Да не е луд? Трябва да признае, че е извършил предумишлено убийство, а убийствата са прекалено много и поне две от тях са преднамерени. Така че прокурорът едва ли ще му повярва, че е виновен само в съучастие, и на него му остава единствено да се бори докрай.
— Но нали той ги е убил?
— Естествено.
Тя ми взе чашата от устата.
— Престани да усукваш и разказвай подред.
— По всичко личи, че двамата с Джулия от доста време са доили Уайнънт. Маколи изгубил доста пари на борсата, научил за миналото й — както ни намекна Морели — и двамата се съюзили да мамят стария. Сега полицията сравнява данните от счетоводните тефтери на Маколи и Уайнънт и няма да е никак трудно да се проследи преминаването на плячката от единия към другия.
— В такъв случай не знаеш с положителност, че е ограбвал Уайнънт?
— Разбира се, че знам. Друга вероятност не съществува. Сигурно Уайнънт е заминавал нанякъде на трети октомври, защото наистина е изтеглил от сметката си в банката пет хилядарки в брой, но не е затворил лабораторията си и не е освободил апартамента си. Това е било направено от Маколи няколко дни по-късно Маколи е убил Уайнънт в дома си в Скарсдейл през нощ та срещу четвърти октомври. Знаем това със сигурност, защото на четвърти сутринта, когато готвачката на Маколи дошла на работа, той я посрещнал на вратата с някакво набързо скалъпено недоволство от работата й плюс заплатата за две седмици и я уволнил на място, без да я пусне вътре да види разни трупове или кървави петна.
— Как разбрахте това? Не пропускай никакви подробности!
— По редовния начин. След като го пипнахме, първата ни работа беше да отидем в кантората и в апартамента му и да започнем да задаваме въпроси от типа на: „Къде бяхте през нощта на шести юни 1894 година?“ Сегашната му готвачка каза, че постъпила на работа на осми октомври, и това беше следата, по коя го тръгнахме. Освен това намерихме една маса с много слаби следи от кръв — надяваме се, човешка, — която не е била добре измита. Момчетата от лабораторията взеха стърготини и ще видят дали ще могат да ги накиснат във вода и да ги изследват. (Кръвта се оказа говежда.)
— Значи не сте сигурни, че…
— Престани с това! Разбира се, че сме сигурни! Само така пасва всичко! Уайнънт подразбрал, че Джулия и Маколи го мамят, и освен това си помислил — не знам доколко е имал основания, — че са се забъркали и в интимна връзка, а като знаем колко е бил ревнив… Така че отишъл в апартамента му да му представи доказателствата, които е изровил, и Маколи, като видял, че го чака затвор, го убил. И да не вземеш да кажеш, че не сме сигурни в това! Друг начин няма. Та значи той се озовава с труп в ръцете, а от труп човек най-трудно се отървава. Мога ли да млъкна за миг, за да си отпия от уискито?