— Само една глътка. Това обаче е само хипотеза, нали?
— Както щеш го наречи. За мен е достатъчно убедително.
— Да, но доколкото ми е известно, човек се смята за невинен, докато не се докаже обратното, и ако съществува и сянка на съмнение…
— Това е работа на съдебните заседатели, а не на детективите. Детективът пипва онзи, когото смята за виновен, пъхва го в пандиза, разгласява навсякъде, че го смята за виновен, дава снимката му на вестниците, прокурорът построява възможно най-добрата теория върху представените от теб сведения, а ти междувременно се опитваш да изровиш допълнителни доказателства оттук-оттам, да намериш хора, които ще го разпознаят от снимката в пресата, а също така и хора, които ще го обявят за невинен, ако не си го арестувал. Те идват при теб, разприказват се и докато се усетиш, вече си го насадил на електрическия стол. (Два дни по-късно се яви една жена от Бруклин, която разпознала в Маколи Джордж Фоули, който през последните три месеца наел от нея един апартамент.)
— Да, ама всичко това е толкова афиф…
— Когато убийствата се извършват по законите на математиката, трябва да ги разкриваш по същите математически закони. Но повечето не са така изпипани и нашият случай е точно такъв. Не искам да се опълчвам срещу твоите понятия за правилно и неправилно, но когато твърдя, че е разрязал трупа на парчета, за да го пренесе в града в чантата си, аз ти изтъквам само най-вероятното. Това е станало на шести октомври или малко по-късно, защото чак тогава е уволнил двамата техници на Уайнънт, които са работели в лабораторията — Прентис и Макнотън, — и е закрил самата лаборатория. След това заровил Уайнънт под настилката заедно с дрехите на някакъв дебел мъж, бастун и колаи с инициалите Д. У. К., и то така, че да не пострадат прекалено много от негасената вар или каквото е използувал, за да разяде плътта на убития и главно лицето му, и циментирал отново пода. Като имаш предвид полицейските методи и гласността, която ще се даде на случая, шансът да се яви някой и да ни каже откъде е купил дрехите на дебелия, бастуна и цимента е твърде голям. (По-късно открихме откъде е купил цимента — от един продавач на въглища и строителни материали в покрайнините на града, но с останалите вещи нямахме късмет.)
— Надявам се да сполучите — рече тя без особена надежда в гласа.
— Та значи, дотук добре. След като подновява договора за наемане на лабораторията, но я държи празна — уж в очакване на Уайнънт, — той се подсигурява—в границите на разумното, разбира се, — че никой няма да открие гроба, но ако бъде открит по някаква случайност, то дебелият мистър Д. У. К. — дотогава костите на Уайнънт ще са се оголили и ще бъде невъзможно да се установи по скелета дали трупът е бил дебел или мършав — ще се окаже убит от Уайнънт, с което се обяснява и изчезването му. Като се погрижва и за това, Маколи фалшифицира генералното пълномощно и с помощта на Джулия се залавя за работа — започва да прехвърля постепенно парите на Клайд на свое и на нейно име. Това също е моя теория. Джулия не одобрява убийството и е уплашена, така че той започва да се страхува да не би тя да поддаде. Затова я кара да скъса с Морели, използвайки ревността на Уайнънт като предлог. Бои се тя да не се довери на стария си приятел в момент на слабост, а колкото повече наближава моментът още по-близкият й приятел Фейс Пеплър да излезе от затвора, толкова повече се притеснява Маколи. Той е в безопасност, докато Фейс е в дранголника, защото тя едва ли ще пише черно на бяло нещо опасно в писмата си, които минават през ръцете на пазача, но при това положение… Започва да умува, но тогава на главата му се стоварват прекалено много неприятности. Пристигат Мими и децата й и започват да търсят Уайнънт, появявам се и аз, влизам във връзка с тях и той е убеден, че им помагам. Решава да не рискува повече с Джулия и да я премахне. Дотук харесва ли ти?
— Да, но…
— По-нататък става по-зле — успокоих я аз. — По пътя си насам, за да обядва с нас в деня на убийството, той се обажда от един автомат в кантората си, като си преправя гласа да прилича на гласа на Уайнънт, и назначава онази среща в „Плаза“ с цел да потвърди присъствието на Клайд в Ню Йорк. Като си тръгва оттук, отива право в „Плаза“ и започва да разпитва там хората дали са виждали Уайнънт, за да звучи версията му по-правдоподобно, и поради същата причина се обажда пак в кантората си да пита дали Уайнънт е звънял отново. След това телефонира на Джулия, която му казва, че очаква Мими и че Мими не й вярва, че тя не знае къде е Уайнънт, и гласът й по всяка вероятност е звучал доста изплашено. Той решава да изпревари Мими, отива там преди нея и убива Джулия. Като стрелец никак не го бива. Виждал съм го как стреля по време на войната. Най-вероятно не е улучил от първия път — това ще е изстрелът в телефона, — а и с другите четири куршума не успява да я убие на място, но сигурно решава, че е мъртва, пък и от всяко положение трябва да се измъкне преди идването на Мими, така че подхвърля верижката на Уайнънт, която носи със себе си точно за такъв случай — а фактът, че я държи у себе си цели три месеца, говори, че от самото начало е възнамерявал да я убие, — и тича веднага към кантората на инженер Хърман, където се възползува от предоставения златен случай да си нагласи алиби. Двете неща, които не очаква, а и не е можел да предвиди, са, че Нънхайм, който се навърта около апартамента на момичето с цел да се срещне с него, го вижда на излизане оттам, а може да е чул и изстрелите, и че Мими — с цел изнудване — прибира верижката, за да издруса по-късно бившия си съпруг. Затова именно му се налага да отиде до Филаделфия и да изпрати оттам телеграма за мен и писмо до себе си, а по-късно пише и на леля Алис: защото, ако Мими си помисли, че Уайнънт се опитва да хвърли върху нея някакво съмнение, тя може да побеснее и да предаде в полицията уликата срещу него. Желанието й да навреди на Йоргенсен за малко не проваля плана му. Впрочем Маколи е знаел, че Йоргенсен е Роузуотър. Веднага след убийството на Уайнънт пуска по следите на Мими и семейството й в Европа частни детективи (тъй като са заинтересовани от наследството и това ги прави опасни), които установяват що за птица е Йоргенсен. Открихме докладите им в архива на Маколи. Преструвал се е естествено, че набавя тези сведения от името на Уайнънт като негов адвокат. След това започва да се тревожи заради мен, защото не съм убеден във вината на Уайнънт и…