- И имат нужда от помощта на „Левиатан“?
- Едва ли. Лорд Чърчил обаче не би позволил на японците да спечелят без британска помощ. Ще е обидно, ако азиатци победят една европейска сила сами.
- Каква глупост - простена Алек, - искаш да кажеш, че сме изминали целия този път, за да развеем гордо Юниън Джак?
- Такава е идеята, сигурен съм. Но след съобщението на
царя курсът ни се е променил.
Волгер забарабани с пръсти по картата.
- Товарът, който взехме от руснаците, трябва да ни подскаже каква е целта. Дилан каза ли ти нещо?
- Не съм имал възможност да го питам. Той трябваше да разопакова товара заради тревогата с баласта.
- Заради какво? - попита графът и Алек се усмихна. Ето нещо, което той знаеше, а Волгер не.
- Докато поемахме товара, прозвуча сигнал за тревога -две пронизителни изсвирвания. Може би помните, че същото се случи в Алпите, когато трябваше да изхвърлим златото на баща ми.
- Не ми напомняйте.
- А би трябвало - отвърна Алек. Волгер едва не бе погубил всичко, като помъкна четвърт тон злато на борда. - Тревогата означава, че корабът е претоварен. Дилан бе в товарния отсек цял следобед заедно с доктор Барлоу. Явно са разопаковали товара, за да разберат защо е по-тежък от очакваното.
- Логично - съгласи се Волгер, след което поклати глава, - но не мога да разбера защо една товарна пратка има такова значение за кораб с дължина от над триста метра. Това е абсурдно.
- Изобщо не е абсурдно. „Левиатан“ е аеростат, което означава, че е напълно балансиран с плътността на...
- Благодаря ви. Ваше Величество - вдигна ръка Волгер, -но може би трябва да оставите уроците по аеронавтика за по-нататък.
- Би трябвало да се интересувате, графе - сковано отвърна Алек, - като се има предвид, че аеронавтиката е това, което ни пречи да се размажем в земята, докато си приказваме.
- Така е, наистина. Затова е правилно да я оставим на експертите, не мислите ли, принце?
Алек сдържа езика си зад зъбите, макар да му хрумнаха няколко хапливи отговора. Защо Волгер бе толкова кисел? Когато „Левиатан“ зави на изток преди две седмици, изглеждаше доволен, тъй като поне не летяха към Великобритания и затвора, който очакваше Алек там. Благородникът бе свикнал с хубавия живот на борда на „Левиатан“ и бе установил топли взаимоотношения с доктор Барлоу. Дори беше харесал Дилан. Последния ден Волгер обаче изглеждаше сърдит на всичко и всички.
В тази връзка, Дилан бе спрял да носи закуската на графа. Дали двамата не се бяха скарали?
Волгер нави картата си на руло и я прибра в едно от чекмеджетата на бюрото си.
- Разберете какво е имало в руската пратка дори ако трябва да набиете онова момче.
- Предполагам, имате предвид моя добър приятел Дилан?
- Той не ви е приятел. Щяхте да сте свободен, ако не беше той.
- Изборът е мой - отвърна твърдо Алек. Дилан наистина бе убедил принца да се върне на борда на кораба, но нямаше смисъл да го обвинява. В крайна сметка той сам бе взел решението.
- Все пак ще го попитам, щом го видя. А вие може да попитате доктор Барлоу. Изглежда, сте в добри отношения.
- Онази жена ми казва само това, което й е изгодно да знам - поклати глава Волгер.
- В такъв случай предполагам, че няма да откриете нищо интересно във вестниците. Нещо за проблеми на руснаците в Северен Сибир?
- Едва ли. - Волгер извади един вестник от отворено чекмедже на бюрото си и го размаха пред Алек. - Но поне онзи ужасен американски журналист е спрял да пише за вас.
Алек взе вестника. Беше „Ню Йорк Свят“. На първата страница имаше материал на Еди Малоун, американския журналист, когото бяха срещнали с Дилан в Истанбул. Малоун бе научил някои тайни на революцията и Алек бе купил мълчанието му със собствената си история. Резултатът беше поредица статии за убийството на родителите му и бягството от дома.
Бе доста неприятно.
Тази статия обаче не беше за Алек. Заглавието гласеше:
ДИПЛОМАТИЧЕСКА КАТАСТРОФА НА БОРДА НА „НЕУСТРАШИМ“!
Под тези думи имаше снимка на „Неустрашим“, подобния на слон самоход на британския посланик в Истанбул. Германски агенти го бяха завладели по време на престоя на „Левиатан“ в града и предизвикаха паника по улиците, за която местните обвиниха британците. Единствено бързата мисъл на Дилан ги бе спасила от тотален провал.
- Но това се случи преди седем седмици. На това ли му викат „новина“ в Америка?