- Нямам друг избор - отвърна Волгер. - Където и да отидем, войната винаги ни настига.
Дерин стоеше облегната до стената на каютата си и дишаше бавно и дълбоко. После сгъна колене и постепенно се отпусна на петите си. Мускулите й започнаха да протестират, а раненото коляно запулсира. Тепърва обаче предстоеше трудната част - да се изправи отново.
Бавно и мъчително, Дерин успя, без да охка или да падне. След това остана задъхана, примижала от болка.
- Упражнявате ли се, господин Шарп?
Тя отвори очи и видя на прага доктор Барлоу. Таса стоеше от едната й страна, а Лорисът бе на обичайното си място и гледаше от високо към малката каюта.
На Дерин обаче не й бе до никой от тях.
- Възпитано е, преди да влезете някъде, да почукате, госпожо, дори вратата да е отворена.
- Прав сте. - Доктор Барлоу потропа по вратата. - Макар самият вие да не робувате на правилата, господни Шарп!
Лорисът се изкикоти, но не повтори думите. През последните две седмици бе притихнал и сякаш замислен. Може би Боврил му липсваше.
- Радвам се, че коляното ви вече е във форма, господин Шарп.
- Трябва отново да се катеря по напречните въжета -отвърна Дерин. - Полудявам, затворена в гондолата!
- Ясно - отвърна доктор Барлоу, но все пак се намръщи. -Като гледам, ще искате да се катерите по гърба на всеки летящ кораб за в бъдеще, нали?
- Да, госпожо. - Дерин си пое дълбоко въздух и отново сви крака. - Обичам да правя морски възли.
- Обичам - повтори тихо Лорисът.
Дерин замръзна и се загледа в него.
- Аха - усмихна се доктор Барлоу. - Влюбен сте, нали, господин Шарп?
- Госпожо?
- В летенето. Обожавате да летите.
Дерин клекна, а после бързо се изправи, като така позволи на болката да скрие изражението й. Ах, тези любопитни изследователи и техните проницателни зверчета!
Разбира се, нямаше значение какво всъщност си мисли доктор Барлоу. Алек го нямаше, отнесен от далечния свят на властта и политиката, може би завинаги. Как можеше някой, чиято снимка всеки ден излиза във вестниците, да има нещо общо с Дерин Шарп?
- Не бойте се, младежо. Моята работа със Зоологическото дружество включва много пътувания. Ще видите много кораби.
- Сигурен съм, госпожо - отговори Дерин и си напомни каква късметлийка е, задето изследователката й е предложила работа.
Ситуацията с Малоун я бе научила на нещо. Ако я разкриеха, срамът щеше да е за офицерите и екипажа. Дерин не можеше да позволи това, а бе ясно, че в
Дружеството ще й е много по-лесно да води двойствения си живот, отколкото във Военновъздушните сили. Там нямаше да има проблем дори с повече идентичности. Доктор Барлоу даже се бе пошегувала, че понякога на Дерин ще й се наложи да се прави на момиче.
Това обаче означаваше, че е загубила не само Алек.
Бе загубила и дома си.
Тя слезе отново до стената, като пренебрегна болката в коляното си. Искаше да направи едно последно катерене, преди да се върнат в Лондон, независимо от съветите на доктор Бъск. Нищо в небето не можеше да се мери с „Левиатан“.
- Неутешим - прошепна Лорисът.
Доктор Барлоу му изшътка.
- Трябва да дойдете с нас при мостика, господин Шарп. Гледката тази вечер ще е интересна.
- Ще тестват Голиат, нали? - Алек звучеше доста развълнуван в последното си писмо. - Нали казахте, че няма да проработи?
- Казах, че не може да подпали небето - сви рамене изследователката, - а не, че господин Тесла не може да разиграе някакъв цирк.
Клаксонът прозвуча тъкмо когато бяха изминали половината път до мостика.
- Това не е ли сигнал за битка? - попита доктор Барлоу. -Колко интересно!
- Така е, госпожо. - Дерин направи гримаса, но ускори крачка. Съжали, че е натоварила коляното си толкова. - Но вероятно става дума за учение. Да седиш две седмици, без да правиш нищо, е лошо за морала на войниците.
- Може би сте прав, господин Шарп - и двете сториха път на двама такелажници, които профучаха покрай тях, - но нима не е прекрасна вечер за немска атака?
- Какво имате предвид, госпожо?
Когато тръгнаха отново, изследователката отговори:
- Господин Тесла предупреди целия свят да очаква експлозии в небето. Всяка грешка може да бъде отчетена като дефект в машината, особено ако никой не оцелее, за да разкаже какво е станало.
- Оцелее - повтори Лорисът, а Дерин закрачи още по-бързо.
Клаксонът се задави точно когато с доктор Барлоу стигнаха мостика. Офицерите се бяха събрали на прозорците, гледащи надясно, с вдигнати далекогледи.
Това не бе учение.
Доктор Бъск се извърна от прозорците и кимна на Дерин: