- Да ви кажа, господин Шарп, малко се съмнявах в историята ви. Това обаче е наистина изключително.
Дерин се появи зад него. Погледите на офицерите я проследиха. Точно под „Левиатан“ по водната повърхност имаше мехурчета.
Тя поклати глава и се опита да си представи гигантските машини под водата, крачещи сред студа и мрака.
- Самият аз съм изненадан, сър.
- Двете отстрани не са по-големи от земни корвети, капитане - каза първият офицер, - но тази по средата трябва да е огромна като фрегата.
Дерин се приведе над перилата и се запита как може да се разбере това само по мехурчетата. Водата беше черна като катран, а следите изглеждаха като пръснати диаманти на фона на изгрялата луна. Бяха твърде елегантни, за да са изгорели газове от огромни Машинистки двигатели.
Звукът от бойните станции изпълни въздуха, крясъци и викове се смесиха с рева на двигателите. Дерин стисна перилата по-силно. Премести тежестта си от крак на крак. Цялото й тяло се бунтуваше, че е на мостика, а не върху кораба.
- Вярата ни във вас бе възнаградена, господин Шарп -каза изследователката, - но моля ви, спрете да шавате!
- Като маймуна - добави Лорисът.
- Простете, госпожо. - Дерин си наложи да се успокои. Ако я пратеха обратно в каютата, можеше да експлодира.
- Тук дълбочината е по-малко от трийсет метра - обади се навигаторът. Пред него на масата имаше различни диаграми. - Това е най-плиткото място наоколо, сър.
- Да започнем атаката си тогава - кимна капитанът. -Забави скоростта на една четвърт, пилоте. Нека се носим на вятъра.
Жуженето на двигателите отслабна и корабът зави леко надясно. Мехурчетата приближаваха тесния проток между островите, който водеше към Лонг Айлънд.
- Мехурчетата се движат, докато се издигат - забеляза капитанът. - Колко бързо е това течение?
- Около пет възела, сър - свали далекогледа си пилотът.
- И колко време отнема на мехурчетата да се издигнат от дъното?
Никой не отговори. Всички се втренчиха в изследователката.
- Ами зависи от размера - обясни тя. - Мехурчетата от шампанско пропътуват два сантиметра и половина за няколко секунди.
Настъпи тишина, когато Дерин се обади:
- Тези мехурчета не са от шампанско, а от Машинистки изпускателни тръби. Размерът им е като топки за крикет!
- Прав сте, разбира се - загледа се в тъмната вода доктор Барлоу. - Значи около три метра в секунда.
- Благодаря ви, докторе - отвърна капитанът - пуснете бомбите по мой сигнал. Три... две...
Палубата потръпна, когато въздушната бомба падна и коляното на Дерин се подгъна. Тя се наведе от прозореца. Опитваше се да види какво става точно под палубата.
За миг не видя нищо освен тъмния, плосък океан, но след това бомбата вдигна фонтан от вода. Секунди по-късно се чу и взривът, а морската повърхност се разцепи на светлината на луната. Най-накрая долетяха и газовете от експлозията, които се превърнаха в купол бяла пяна. Сякаш целият океан се разтърси. Образуваха се истински вълни.
- На позиция - нареди капитанът.
„Левиатан“ се завъртя бавно на едно място, докато прозорците на мостика не погледнаха отново към канала. Повърхността се бе успокоила. Дерин надникна надолу в търсене на следи от преминаването на Машинистките творения.
Едното от тях не бе добре. Мехурчетата му се уголемяваха, а то самото пукаше и пляскаше. След това изригна втори фонтан пенеста вода.
- Вторична експлозия - обясни първият офицер. - Някой от ескортите е премазан от ударната вълна.
- Като риба на сухо.
Дерин се опита да си представи мъжете в машината, които напразно се мъчат да спрат морската вода, нахлуваща в кабината им. Другият ескорт също спря, но безшумно. Просто вече не се появяваха мехурчетата.
- Свалихме и двете малки машини, сър - докладва първият офицер.
Дерин потрепера. Долу бе тъмно и студено, а водата -ледена.
Досега не бе наблюдавала битка от мостика на „Левиатан“. Докато бягаше по гърба на кита, ужасът на войната се губеше във вълнението и опасността. Сега обаче бе нечовешко. Гледаше как хората умират, докато тя беше в безопасност.
Не че случващото се щеше да има кой звае какво значение за моряците под тях.
- Фрегатата е по-корава, капитане - извърна се първият офицер от прозорците. - Да стреляме ли отново?
- Останете в бойна готовност - нареди капитанът.
- Защо не ги довършим? - попита Дерин и се извърна
към доктор Барлоу.
- Понеже са под водата, господин Шарп. Един немски кораб не ни върши работа, ако не го видят всички.
- Не ни бърши работа ли, госпожо?