- Това е Машинистка атака върху територията на Съединените американски щати. Не можем да я оставим незабелязана.
Дерин погледна към Лонг Айлънд и очите й се разшириха. Следите от последния ходещ по водата ясно показваха, че адската машина продължава пътя си към творението на Тесла.
- Но ние не можем просто да... - Дерин млъкна, когато забеляза погледите на офицерите, насочени към нея. След това прошепна: - Алек е там долу.
- Именно - прокашля се доктор Барлоу. - Капитане, може би трябва да изпратим предупреждение до Негово Височество?
Капитан Хобс се замисли за миг, след което кимна.
- Давайте, господин Шарп.
Дерин взе лист хартия от масата и започна да драска.
- На орела ще му трябва поне час, докато стигне дотам!
- Спокойно, господин Шарп - отвърна изследователката, - самоходът върви със скорост около двайсет и пет километра в час. Наполовина по-бавно от орел.
- Алек обаче смята, че ще ги защитим, госпожо! Не знае, че ще чакаме това чудо да стигне на прага!
- Уви - въздъхна изследователката, - заповедите идват лично от лорд Чърчил.
Дерин замръзна. Разбира се! Това бе планът, през цялото време това е бил планът! Да унищожат немския самоход чак след като излезе на сушата! Това беше желанието на Адмиралтейството! Целият свят да види немска бойна машина на американска територия, а не на десетки метри дълбочина!
Целта бе Щатите да се присъединят към войната.
Но Голиат бе само на около километър от брега. „Левиатан“ нямаше да има много време да изстреля бомбата. А ако пропуснеше, ходещият по водата щеше да унищожи и оръжието на Тесла, и всички наоколо.
Алек беше там някъде, скрит от светлините на Лонг Айлънд.
А Дерин Шарп не бе до него, за да го защити.
Вечерята бе невероятно скучна. След супата от костенурки им поднесоха агнешко филе в сос „Беарнез“, а после гърди от лещарка. След като ядоха и сирене, получиха за десерт коктейл ,Черна крава“ -сладолед, плуващ в безалкохолна бира, буламач, който обаче зарадва много господин Тесла и майстор Клоп.
- Няма да е зле утре сутрин да подновим уроците по фехтовка - предложи граф Волгер, докато се облягаше на стола си и откопчаваше долните копчета на жакета си.
- Чудесна идея - отвърна Алек и се загледа в недовършения си десерт. Сладоледът бе станал на каша. Нямаше нерви да яде, а рефлексите му вероятно вече бяха забавени от безкрайната поредица вечери и тържества. Изпитваше нужда да почувства меча в ръката си.
Адела Роджърс обаче изглеждаше в стихията си. Тя стоеше от дясната страна на Тесла и разказваше на домакина им как нейният шеф Хърст успял да изкопчи сделка за филм с прочутия Панчо Виля. Не я смущаваше фактът, че е единствената жена в залата. Напротив, даже се наслаждаваше на това. Тя описваше хвалебствията и подкупите, с които Хърс беше спечелил Виля, като романтично приключение. Може би от нейната, женска гледна точка бе така.
Алек се опита да си представи как Дерин се държи по същия начин, напъхана в пола. Можеше ли напереността й да се превърне в чара, излъчван от госпожица Роджърс?
Вероятно, реши Алек. Дерин обаче нямаше да се поколебае да фрасне някого, ако се наложи. Знаеше го от личен опит.
- Ваше Височество. - Един от слугите над рамото му остави писмо на малък сребърен поднос. - Току що пристигна по вестоносен орел, сър.
Печатът бе в ябълковозеления цвят, издаващ кореспонденцията на „Левиатан“. Името на Алек бе с почерка на Дерин. Но нали му бе пратила писмо предишния ден...
Госпожица Роджърс млъкна, а Тесла го гледаше изпитателно. Алек им се извини, след което отвори писмото.
Почеркът бе изкривен, дори по-зле от обичайното за Дерин.
Един ходещ по водата се е насочил кьм вас. Имате не повече от час.
Гадовете от Адмиралтейството няма да се намесят, докато не стигне брега. Но ще бъдем там.
Пази се!
Дилан
- Ах - въздъхна Алек и пулсът му се ускори.
- Новини от приятелите ни на борда на „Левиатан“? -предположи Тесла. - Сигурно вече са пристигнали в Лондон.
- Не, сър. - Алек се поколеба, загледан в госпожица Роджърс, но така или иначе, скоро всеки репортер в света щеше да знае истината. - В момента кръжат на около петдесет километра от Лонг Айлънд.
Гостите край масата се размърдаха.
- И защо така? - попита накрая Тесла.
- Пазят ни. Носеха се слухове за изненадваща немска атака.
- Изненадваща атака? - учуди се Тесла, след което се усмихна. - Ваше Височество, моля ви, кажете на доктор Барлоу, че няма нужда от подобни идиотски оправдания, за да наблюдава тестовия изстрел. Нека заповяда.