- Опасявам се, че това е нещо повече от оправдание, сър. - Алек вдигна писмото. - Към нас приближава подводен самоход на германците. Ще е тук най-много до час.
Всички на масата притихнаха. Гостите се обърнаха към господин Тесла. Той се загледа в Алек, след което свали поглед към масата и започна да пренарежда приборите си.
- Подводен самоход? Колко нелепо.
- Но те съществуват, сър. Господин Клоп е виждал работни модели.
Тесла се загледа в Клоп, който едва следеше разговора на английски, след което отново погледна Алек с тъмните си очи.
- И колко голям е този самоход?
- Достатъчно голям, за да унищожи Голиат. Защо иначе биха го пращали германците?
Тесла изръмжа, след което избута десерта си.
- Госпожице Роджърс, джентълмени, ако това не е някаква дебелашка шега, ще трябва да приготвя защитата си.
- Защита? - изненада се госпожица Роджърс.
- Не съм наивен, мило момиче. Знаех си, че Машинистите ще опитат нещо такова.
Тесла махна с ръка към комплекса.
- Затова господин Хърст ми даде онзи „Пинкертън“.
- Но, сър - отвърна Алек, - тази машина е създадена да служи като страж, не да се бие с военни самоходи.
Репортерите зашумяха нервно. Някои от тях се отправиха към наблюдателницата. Други помолиха сервитьорите да им донесат телефони.
Алек се изправи на крака и размаха писмото от Дерин.
- Всички вие, слушайте. Сигурен съм, че „Левиатан“ лети към нас. Той има силата да се справи с един самоход.
- Значи предлагате да си седим и да пием бренди? -изсмя се Ад ела Роджърс.
- О, не, госпожице - отвърна Волгер, - трябва да се отдалечим на безопасно разстояние и да оставим „Левиатан“ да си свърши работата.
- Няма да се наложи - намеси се Тесла и тръгна към контролната зала. - Лично ще се справя с немците.
- Сър... - понечи да възрази Волгер, но изобретателят не му обърна внимание.
- Няма смисъл - въздъхна Алек, - този човек победи три бойни мечки с едно бастунче.
- Колко успокоително - обади се Ад ела Роджърс.
- Ще говоря с него - тръгна към стълбите Алек - дори за да съм сигурен, че няма да направи нищо прибързано.
- Но, Ваше Височество - възрази Волгер, - все още не е късно да се отдалечим от това място!
- Няма да се наложи, Волгер - поклати глава Алек. -„Левиатан“ ще ни защити.
Контролната зала жужеше от раздаваните заповеди и пукането на електрическото захранване. Инженерите тичаха напред-назад, докато пренареждаха оборудването. Тесла бе в центъра на всичко, с телефонна слушалка във всяка ръка и още няколко под мишница.
- Пуснете лодките! - извика топ. - Ще ги унищожим веднага щом излязат от водата!
След което затръшна слушалката и изгледа кръвнишки Алек.
- Откога знаеш за това?
- Бях чул само слухове - отвърна спокойно Алек. -Господин Шарп ми спомена нещо преди две седмици.
Значи веднага щом сме пристигнали в Ню Йорк. - Тесла извърна поглед към прозорците на контролната зала. Океанът блестеше в далечината с отразената лунна светлина по вълните му.
- Всеки път, щом опитам да направя голямо откритие, някой се опитва да ми го открадне.
- Сър, не бива да се тревожите. Господин Шарп ме увери, че „Левиатан“ може да се справи със самохода.
- И после ще дойдат други. - Гневът бе напуснал Тесла. Сега ученият звучеше просто уморено: - Няма да спрат, докато не ме докопат, по един или друг начин.
- Това е прекалено драматично, сър. Ходещите по водата са експериментални оръжия. Не мисля, че германците имат много от тях.
- Нямаш представа на какво са способни малките хорица, момчето мп. Едисън, Маркони, а сега п кайзерът.
Тесла постави телефоните обратно по местата им, като остави само един в ръка, след което го вдигна към устата си.
- Заредете котела догоре.
- Господин Тесла, трябва да изоставим теста тази нощ. Моля ви!
- Изоставих го.
- Но казахте да напълнят котела... - намръщи се Алек.
- Нима не разбираш? Тези нищожества искат да унищожат труда на живота ми, да ограбят света от всичко, което Голиат може да им даде. Свободна енергия за целия свят, съобщения, прелитащи из цялото земно кълбо по въздуха! Няма да позволя това да ми бъде отнето от нелепата им война.
Тесла погледна към прозореца. Тъмните му очи блестяха п Алек усети как го полазват тръпки, докато изобретателят поставяше н последната телефонна слушалка на мястото й.
- Опасявам се, че изстрелът съвсем няма да е тестови.
Самоходът все още бе на около километър от брега, но се показа над водата. Морска пяна, примесена с водорасли, се стичаше по металната повърхност. Ноктите му, предназначени за борба с кракени, се надигнаха застрашително над вълните.