„Левиатан“ се поколеба за миг във въздуха и след това Дерин почувства как корабът се плъзва обратно натам, откъдето бе дошъл. Пред нея се появиха черните води на океана, а повреденият самоход и сияйните кули останаха назад.
- Сър - обади се внезапно пилотът, - следи от още една машина!
Офицерите се събраха до прозорците и Дерин гп последва. Нещо метално излизаше от водата край брега.
Беше по-малък самоход, с четири крака, пристъпващи в тъмната вода. Беше се отправил право към плажа.
- Един от придружителите - предположи капитанът. - Но къде се е крил досега?
- Вероятно е угаснал след нападението - отвърна доктор Барлоу, - колкото да последваме големия. Или се е крил зад гърба му. Пушеците от двата са се смесили.
- На кого му пука! - извика Дерин. - Трябва да спрем проклетото нещо!
- Наистина, господин Шарп - съгласи се капитанът, -пълен напред!
Миг по-късно ръмженето на двигателите изпълни мостика и „Левиатан“ отново потегли към острова.
Малкият самоход обаче вече бе на сушата и припкаше бързо между дърветата. Вървеше точно към кулата на километър от тях. Машината едва ли можеше да потроши Голиат, но със сигурност щеше да обърка нещата.
Внезапно нещо проблясна и отекна гръм.
- Имат си оръдие - отбеляза първият офицер. - Какво да правим, капитане?
- Флашетни прилепи - долетя отговорът. - Ще ги ударим от въздуха.
Дерин стисна юмруци. Корабът настигаше самохода и прожекторите разкъсаха мрака. Чу пукането на въздушното оръдие и видя облака прилепи, които после изчезнаха в тъмното.
Но това, което забеляза отвъд самохода, накара сърцето й да се качи в гърлото.
Външните кули на оръжието на господин Тесла сияеха все по-ярко, покрити с виещи се светкавици. Самият
Голиат - централната кула, започна да блещука в тъмното, като повърхността на балон с горелка, работеща с пълна пара.
На Дерин й се догади. Кошмарът от сънищата й най-после се сбъдваше. Спомни си как гръмовержецът на „Гьобен“ едва не ги бе изпепелил. А Голиат бе хиляда пъти по-мощен, можеше да подпали небето на другия край на света.
И „Левиатан“ летеше право към него.
Първият снаряд уцели периферията на комплекса и вдигна бодливата тел във въздуха. Сред облака прах образуван от експлозията, Алек чу как парчета метал падат по покривите наоколо.
Опря ръце в стъклото и когато прахта спадна, видя нападателя им - малък самоход на четири крака. Два прожектора, светещи от „Левиатан“, разкриха оръдието по повърхността на машината. От дулата му се виеше пушек.
- Господин Тесла - извика Алек, - може би трябва да бягаме!
- Британските ти приятели може и да са ни предали, но аз няма да изоставя труда на живота си.
Алек се обърна. Ръцете на Тесла шареха по лостовете на централния пулт. Косата му бе щръкнала във всички посоки. В стаята прелитаха искри и се усещаше високото напрежение във въздуха.
- Не са ни предали, сър! - посочи той през прозореца. -„Левиатан“ още е тук!
- Не виждаш ли, че закъсняха? Нямам друг избор, освен да стрелям.
Алек отвори уста да възрази, но в далечината се разнесе още един залп. Свистенето на приближаващия снаряд го накара да се наведе. Този път снарядът падна в сърцето на комплекса и облак от прахоляк и боклуци затъмни прозорците на командната зала.
Внезапно нощта отвън почервеня, а прожекторите на „Левиатан“ смениха цвета си, след което от небето се посипа метал. Немците, излезли от самоходоха, рухнаха, докосени от флашетните снаряди. Миг по-късно оръдието осиротя и започна да се люлее безпомощно.
Металният дъжд приближи, разкъса дърветата наоколо и вдигна облаци прах. Точно преди да спре, един снаряд пукна стъклото на прозореца. Алек отстъпи няколко крачки назад, но атаката бе свършила.
Той се прокашля и си наложи да остане спокоен.
- „Левиатан“ порази немската машина, сър. Можем да отстъпим.
- Но самоходът все още върви към нас, нали?
Алек приближи внимателно прозореца. Металните шипове не бяха поразили повърхността на самохода, разбира се. В небето над тях обаче „Левиатан“ приближаваше все повече и повече, отворил шлюзовете с бомбите.
И тогава си спомни думите на Тесла, че всеки летателен апарат в радиус от десет километра ще е в опасност. „Левиатан“ бе на не повече от километър, а благодарение на Алек и сделката му с Еди Малоун Дерин бе останала на борда му.
Тази лудост трябваше да бъде спряна!
Алек се обърна и отиде до главното контролно табло, където хвана Тесла за ръката.
- Сър, не мога да ви позволя това. Твърде е ужасно!
- Да не мислиш, че не знам? - вдигна поглед Тесла. - Да унищожиш цял град... това е най-ужасното нещо, което би хрумнало на човек.