- Той има поне дузина охранители - поклати глава Алек.
- Забравихте ли съвета на баща си? - попита Волгер.
- Изненадата е по-ценна от грубата сила - добави Клоп и бръкна в куфара на Хофман, откъдето извади черен цилиндър с дълъг предпазител.
- Сам приготвих тази малка изненада. При това в собствената лаборатория на Тесла.
Клоп се заклатушка по стъпалата към контролната зала, след което докосна предпазителя с върха на пурата си и се ухили, когато той започна да пуши.
- Не ми казвайте, че това е бомба - разтревожи се госпожица Роджърс.
- Не се безпокойте, млада госпожице - успокои я граф Волгер, след което покри носа п устата сп с една салфетка, - Това е само димка, но доста яка.
- Мили Боже! - не се успокои госпожица Роджърс. Хофман метна салфетката на Алек, докато Бауер
отваряше другия куфар с мечове.
Дълбок тътен разтресе пода и стените потрепераха. Самият въздух сякаш завибрира.
- Подгответе се, Ваше Височество - повдигна един от мечовете Волгер.
Алек взе другия. Дръжката му бе покрита със злато, а по острието му личаха механизми.
- Още някое наследствено оръжие на баща ми?
- На около век. Но е доста остър.
Алек запаса меча на колана си и бързо върза салфетка над устата си. Димката започна да пуши в ръцете на Клоп. От предпазителя бяха останали не повече от няколко сантиметра. Старецът обаче остана спокоен.
Накрая я хвърли по стълбите.
Чу се фучене и след това ругатни и викове. Клоп отстъпи назад, когато няколко инженери се втурнаха надолу по стълбите, кашляйки и борейки се за глътка въздух.
- Съжалявам, че не мога да ви помогна, господа -посегна към бастуна си старецът.
- Никога не бих могъл да ти се отплатя за това - каза с благодарност Алек.
- Оставаме на вашите услуги, сър - напомни му Волгер и се поклони. После хукна нагоре по стълбите, следван от Хофман и Бауер.
Алек ги последва, а пушекът започна да щипе очите и дробовете му. Жуженето във въздуха се усилваше постоянно.
Контролната зала бе цялата задимена. Навсякъде хвърчаха искри, а някой крещеше:
-Повреда! Повреда!
Това само допринасяше за хаоса. Хората на Тесла явно мислеха, че оръжието е прегряло и е подпалило залата. Подът трепереше, все едно цялата сграда се бе превърнала в огромен двигател.
Алек поведе Волгер п хората му през дима към главното контролно табло, където Тесла сп стоеше спокойно, без да обръща внимание на врявата наоколо.
- Сър, спрете машината! - заповяда Алек.
- Разбира се - дори не го погледна Тесла, - не биваше да се доверявам на един австриец.
- Как смеете да говорите за доверие? Вие ме предадохте, господин Тесла! - вдигна меча си Алек, а хората му последваха примера. - Спрете проклетата машина!
- Твърде късно - погледна Тесла към остриетата п започна да се смее. С едно движение на покритата си с гумена ръкавица ръка завъртя един от лостовете и въздухът около тях изпука. Мрежа от светкавици ги връхлетя от всички посоки и обхвана остриетата на мечовете им.
Дръжката на оръжието на Алек се нагорещи, но той не можеше да го пусне - всеки мускул в ръката му се напрегна. Невидима сила го сграбчи и накара сърцето му да затупка бясно. Агонизираща болка пламна от дясната му ръка към цялото тяло, чак до петите.
Алек рухна назад и мълнията най-после го пусна. Дланта, с която бе държал меча, бе като опечена и го болеше ужасно, дробовете му смъдяха от дима. Носът му се изпълни от гадната миризма на изгорели коса п кожа.
Принцът остана за миг на пода, но нямаше време дори да си поеме дъх. Подът целият трепереше. Той с мъка се изправи и потърси с поглед меча си, но контролната зала бе самият ад, обвит в пушек, с проблясващи зловещи светлинки.
Препъна се в падналия Бауер, който притискаше изгорената си ръка до гърдите.
- Добре ли си, Ханс?
- Там,сър!
Бауер посочи с овъглени пръсти към силуета, обвит в пушеци като демон. Това бе Тесла, чиито дълги ръце неуморно се движеха по лостовете. До него бе бастунът му. Алек се стрелна натам и го сграбчи, след което се изправи в цял ръст.
Постави пръст на спусъка на бастуна и го насочи към Тесла.
- Спрете, сър.
Мъжът погледна презрително, след което изсумтя с пренебрежение и спокойно посегна към най-големия лост на таблото...
- О, не - въздъхна Алек и натисна спусъка.
Появилата се светкавица се блъсна в Тесла п го подхвърли като парцалена кукла. От бастуна към контролното табло плъзнаха огнени езици. Навсякъде се разлетяха искри, а въздухът се изпълни с отвратителната смрад на изгорели желязо и пластмаса.