Изгубиха доста време в преливане от пусто в празно, но все пак накрая стигнаха до консенсусния извод, че немците са прекалили. Така и Дарвинистките, и Машинистките политици гласуваха Щатите да участват във войната, а ентусиазирани младежи се спуснаха към наборните комисии с желанието да се борят с кайзера, макар п на друг континент. Докато летеше на север, „Левиатан“ мина над улици, пълни с хора, размахващи знамена и готови за бой.
Дерин бе на мостика, когато от Лондон пристигна второ съобщение, върху което имаше предупредителното „Строго секретно!“.
Вече можеше да ходи и без бастуна, но не си бе опитвала късмета с напречните въжета. Налагаше се да помага на офицерите и на доктор Барлоу. Не й бе приятно, че е завряна в гондолата, но за сметка на това научи как всъщност се управлява „Левиатан“.
Това щеше да й бъде полезно, разбира се, ако някой ден получеше командването на друг въздушен кораб.
Вестоносният орел пристигна точно когато небостъргачите на Ню Йорк се появиха в далечината, в деня, в който Алек трябваше да получи медала. Птицата влетя през един от прозорците, след което кацна на мястото, определено за вестоносците в дясната страна на мостика.
Дежурният офицер съобщи, че писмото е поверително и е предназначено само за доктор Барлоу.
Капитанът се обърна към Дерин и кимна.
Тя козирува, след което се отправи към каютата на изследователката със съобщението в ръка.
Сърцето й бе слязло в петите.
При потропването на вратата Таса изскимтя. Дерин възприе това като разрешение да влезе.
- Добър ден, госпожо. Имате писмо от Лондон. - Тя погледна надписа върху цилиндъра, в който бе съобщението. - Подписано е от П. С. Митчъл.
- Най-после - отвърна изследователката и вдигна очи от книгата, която четеше. - Моля, отворете го.
- Извинете, госпожо, но отгоре пише, че е строго секретно.
- Сигурна съм, че пише. Вас обаче си ви бива да пазите тайни, господин Шарп!
- Тайни - изкикоти се Лорисът й, - господин Шарп!
- Добре, госпожо - въздъхна Дерин и отвори цилиндъра. Там имаше парче прозрачна хартия, увита като малка торбичка с нещо твърдо вътре.
Тя отвори писмото и зачете:
- Скъпа Нора, както подозирахте, камъкът съдържа желязо, никел и следи от кобалт, фосфор и сулфур********. Съвсем естествени по произход. Подпис: Поздрави, Питър.
- Както си и знаех - въздъхна изследователката, - но пристигна твърде късно, за да го спасим.
- Кой? - не разбра Дерин, но после се сети, че Никола Тесла е единственият, който бе избегнал спасението напоследък. Никой не знаеше какво точно се е случило в нощта на смъртта му, но бе очевидно, че е бил изпепелен от собственото си творение Голиат, което се бе повредило от снарядите и пълния хаос, настанал при финалната битка.
Дерин обърна хартийката в ръката си и видя малкото парче, което бе отчупила от предмета под леглото на Тесла.
- Значи всичко е било за скалата на лудия изобретател. -Тя погледна писмото. - Никел, кобалт и сулфур? Какво означава това?
- Метеорит - отвърна Лорисът.
Дерин погледна към животинчето. Тя бе срещала думата в раздела по естествена история от Наръчника по аеронавтика, но не помнеше какво означава.
- Означава, господин Шарп, че Тесла бе мошеник - сви рамене доктор Барлоу - или може би луд. Май наистина вярваше, че може да унищожи Берлин.
- Значи Голиат е нямало да проработи? - смая се Дерин. -Ами Сибир?
- В Сибир падна камък от небето - посочи към ръката й доктор Барлоу.
- Нима камък може да причини такива разрушения?
- Метеорит, ако трябва да съм точна. Немалък при това. Огромно парче желязо, което лети с хиляди и хиляди километри в час. Това, което Тесла е намерил, е било само част от цялото.
Барлоу остави книгата си настрана.
- Предполагам, че е изпитвал машината, когато метеоритът е ударил, и си е въобразил, че има силите на Бог. Типично за него, ако трябва да съм честна.
Дерин погледна мъничкото късче желязо в ръката си.
- Но той е имал метален детектор, с който да засече желязото. Трябва да е знаел, че става дума за метеорит!
- Най-страшното на лудостта е, че сам скриваш истината от себе си. Вероятно Тесла си е представял, че машината му може да привлича желязо от небето.
Доктор Барлоу взе парченцето и го огледа внимателно.
- Станалото в Тунгусия е обикновен инцидент. Каприз на вселената.
Дерин поклати глава и потръпна от спомена за повалените дървета, простиращи се на стотици километри. Бе невероятно, че един каприз може да причини такива разрушения.