- Вестникът не е нов, но да, новините наистина са стари. Вероятно Малоун няма какво повече да разкаже за вас.
- И слава богу - промърмори Алек, като продължи да чете историята на една от вътрешните страници. Там имаше друга снимка - Дилан, който се люлееше от металния хобот на слона към германците.
- Дързък курсант спасява положението - прочете той и се подсмихна. Поне веднъж Дилан бе в центъра на вниманието, а не той.
- Може ли да задържа това?
Графът не отговори. Той гледаше към тавана, където се бе появил вестоносен гущер.
- Принц Александър - каза създанието с гласа на доктор Барлоу, - господин Шарп и аз бихме се радвали да ни посетите в товарния отсек.
- Товарния отсек? - повтори Алек. - Разбира се, доктор Барлоу. Идвам след малко. Край.
Волгер махна с ръка, за да прогони гущера, но той вече се бе скрил в тръбата за съобщения.
- Отлично. Може би ще разберем нещо.
Алек сгъна вестника и го прибра в джоба си.
- Но защо ще им трябвам?
- Защото компанията ви ще ги зарадва, разбира се - сви рамене графът. - Един гущер едва ли би излъгал.
о о о
Товарният отсек миришеше на цех за щавене на кожи. Навсякъде имаше някакви дълги, тъмнокафяви ивици, а също и няколко сандъка.
- Това ли е безценният товар? - попита Алек.
- Това са два тона осолено говеждо, ето килограма транквиланти и хиляда картечни ленти - отвърна Дилан, докато четеше от списъка. - И няколко кутии друго нещо.
- Нещо неочаквано - допълни доктор Барлоу. Тя и Таса стояха встрани и гледаха една отворена кутия.
- И доста тежко.
- Доста - повтори Лорисът на рамото й, докато гледаше кутията неодобрително.
Алек потърси с поглед Боврил. Той висеше от тавана над главата на Дилан. Момчето вдигна ръка и съществото се покатери на рамото му. Граф Волгер, разбира се, не допускаше абоминации в свое присъствие.
- Guten Таg*** - каза животинчето.
- Guten Abend**** - поправи го Алек, след което се обърна към доктор Барлоу: - Може ли да попитам защо царят е искал да вземем толкова много осолено говеждо?
- Не може - отвърна тя, - но ще се радвам да разгледате неочаквания товар. Трябва ни вашият Машинистки опит.
- Машинисткият ми опит? - Алек отиде до кутията. В нея имаше метални части, проблясващи в мрака. Той коленичи, бръкна вътре и взе една. Таса я подуши и изскимтя.
Това бе част от някаква електрическа машинария, дълга като ръката му и завършваща с две оголени жици.
- Царят не ви ли каза как се сглобява?
- В товара не трябваше да има никакви машини - отвърна Дилан, - но тук има поне половин тон части. Достатъчно, за да забият бедничкия господин Нюкърк в борово дърво!
- И всички те са направени от Машинисти - промърмори Алек, след което погледна към друга част, една стъклена сфера. Тя се намести върху първата с щракане.
- Това прилича на кондензатор, подобен на този в моя Буреход. Служи за запалване.
- Запалване - повтори Боврил.
- Но какво трябва да се запали? Можете ли да ни обясните? - поинтересува се доктор Барлоу.
- Може би. - Алек надникна в кутията. Имаше дузини части, а освен тях и още две кутии. - Но ще ми трябва помощта на Клоп.
- Това вече е проблем - въздъхна доктор Барлоу, - но предполагам, че ще мога да убедя капитана. Ще постигнем целта си утре.
- Толкова скоро? Интересно.
Алек се усмихна, докато говореше. Бе видял още една част, която пасваше на останалите две. Беше увита с медна жица, като волтажен множител. Той подсвирна на вестоносния гущер, след което го изпрати да извика хората му, но не ги изчака.
Бе лесно да намести частите. Беше изкарал цял месец в ремонт на останалия в пустошта Буреход. При това там трябваше да импровизира, а сега имаше готови части -елегантни и орнаментирани като дървените мебели на „Левиатан“. Докато работеше, Алек инстинктивно налучкваше взаимовръзките между различните части и пръстите му ги сглобяваха сами, без самият той да е наясно какво представлява цялото нещо. Когато Клоп и Хофман пристигнаха, той вече беше свършил доста работа.
Може би Негово Величество принц Александър от Хохенберг в крайна сметка не бе загуба на водород.
*** Добър ден (нем.). - Бел. ред. **** Добър вечер (нем.). - Бел. ред.
ПЕТ
Рано на другата сутрин устройството вече бе готово. Малкото оставащи части - бутони и лостове на контролния панел - бяха пръснати по пода. Осоленото говеждо беше махнато от товарния отсек, за да освободи място, макар миризмата му да бе останала.