- По ирония на съдбата - усмихна се тъжно изследователката - Голиат отново е повален от камък.
- Но машината на Тесла накара небето да промени цвета си. Самият лорд Чърчил го видя!
Изследователката се изсмя.
- Тесла накара небето да промени цвета си по изгрев-слънце. Не е особено трудно, особено ако зрителите са некомпетентни. Но добре, нека приемем, че Голиат е можел да променя атмосферните условия. Това е доста далеч от силата да разрушиш цял град, господин Шарп.
- Некомпетентен - изсмя се и Лорисът.
- Значи всичко е било измама? Всичко, което направихме, всичко, което Алек...
Дерин притвори очи. Алек бе измамен, както се беше страхувала от самото начало.
- Добър въпрос, господин Шарп. Може ли един метеорит да спре войната, ако никой не разбере за него?
Изследователката й върна камъка.
- Германците повярваха в силата на Голиат. Това ги принуди да действат, което пък предизвика реакцията на Щатите - те се присъединиха към войната на наша страна. Камъкът ще ни донесе мир, по един или друг начин.
Внезапно черният отломък се стори зловещ на Дерин. Все пак бе дошъл от друг свят. Тя го постави обратно в пликчето, нави писмото и пъхна и двете неща в цилиндъра. След което го остави на бюрото на изследователката.
- Значи това остава строго секретно?
- Разбира се - отвърна доктор Барлоу, - нали затова възстановяваме Голиат. Зоологическото дружество ще трябва да опази тайната дори от правителството на Негово Величество
Дерин се намръщи.
- Ами Алек? Той все още събира пари за фондацията на Тесла.
- Възстановяването на Голиат ще принуди Германия да приеме мира.
Доктор Барлоу изгледа изпитателно Дерин.
- Ще бъде грешка да разкриете истината на Алек.
- Той не е ваша марионетка, доктор Барлоу. Можете ли да си представите как се чувства? Според него войната вече трябваше да е свършила!
- Така е - съгласи се изследователката. - А според вас новината, че Тесла го е водил за носа, ще го накара ли да се почувства по-добре?
Дерин отвори уста да възрази, но изследователката бе права. Отново. Алек щеше да бъде смазан, ако научеше, че провидението се е изгаврило с него.
- Алек мисли, че войната продължава заради него, понеже спря машината след смъртта на Тесла.
- Не е заради него, Дерин - отвърна изследователката. -Освен това войната ще спре. Рано или късно всяка война спира.
о о о
Алек получи медала в товарния отсек. Половината екипаж, облечен официално, стоеше мирно. Капитан Хобс изчете подвизите на Алек, докато репортерите щракаха снимки, включително използвачът от „Ню Йорк Свят“. Клоп, Хофман и Бауер бяха в цивилни дрехи, а граф Волгер - в неизменната си кавалерийска униформа. Дори се появиха няколко дипломати от посолството на Австро-Унгария.
За всеки случай. Можеше пък наистина Алек да стане император.
Дерин успя да остане сериозна, докато капитанът разказваше колко тежко ранен е бил Алек.
- Падна и си удари главата - промърмори тя.
- Извинете? - прошепна някой зад нея. Адела Роджърс, репортерката на Хърст.
- Нищо!
- Едва ли е нищо - продължи жената, - човек на вашата позиция никога не говори празни приказки.
Дерин прехапа устни и сподави подтика да се оправдае, че е просто курсант. А скоро и таен агент на проклетото Зоологическо дружество в Лондон!
След което се обърна и рече:
- Правил е и по-храбри неща, това е всичко.
- Сигурно сте права. Вероятно имате предвид нощта, в която Тесла почина?
Дерин погледна към госпожица Роджърс. Запита се за какво всъщност става дума.
- Когато го видях за последно - каза репортерката, -изглеждаше твърдо решен да спре господин Тесла.
- Онази нощ Алек спаси кораба ни.
- А и Берлин, казват. - Тефтерът на жената се появи в ръцете й. - Някои дори твърдят, че войната вече щеше да е свършила, ако Голиат бе стрелял, но принц Александър постъпил като истински Машинист и му попречил.
- Никой дори не знае дали онова чудо... - започна Дерин, но замълча. Замалко да разкрие тайната на доктор Барлоу.
Защо не можеше да разкрие на света, че Алек е направил повече от всеки друг за края на войната? Беше дал златото си за османската революция и двигателите си - на „Левиатан“, а с тях бяха спасили Тесла от участта да бъде изяден в сибирската пустош. Всичко това бе помогнало, нали?
- Знаете нещо, а? - попита репортерката. - Както винаги.
- Това, което знам - сви рамене Дерин, - е, че Негово Височество принц Александър иска мир, точно както казва. Можете да ме цитирате.