Не бе очаквал да се видят отново в близките няколко години, но дори три седмици му се бяха сторили цяла вечност. Все още обаче не можеше да го признае.
Дерин разглеждаше медала му, докато милваше Боврил по главичката. Самата тя имаше същото отличие на униформата си. А баща й бе спечелил такъв медал с цената на живота си.
- Малко е тъпо - заяви тя - да те наградят, задето си паднал.
- Не го заслужавам, нали? - преглътна той.
- Заслужаваш купчина медали, Алек! Затова, че спаси кораба в Алпите, в Истанбул и когато спря машината на Тесла!
Тя се поколеба.
- Е, последния няма как да ти го дадат, тъй като спаси и Берлин.
- Ти ми помагаше във всяко от тези начинания, Дерин. А не те виждам с купчина медали по...
Той се прокашя и погледна настрани.
- Гърдите! - изписука весело Боврил.
Дерин се разсмя, но Алек остана смълчан.
- Този ми стига - каза тя, - а и не бях до теб, когато спря Голиат.
- Беше - отвърна тихо той, - по особен начин.
Бе натиснал спусъка заради нея.
- Така и не се възстанови от този удар в главата, а? -засмя се Дерин.
- Глупав принц! - съгласи се Боврил.
- Може би не. Всичко ми е като в мъгла.
След това я огледа внимателно.
- Е, не всичко.
Боврил се изкикоти, а Дерин сведе поглед. Настана неловка тишина. Алек се запита дали отношенията им няма винаги да са такива.
- Трябва да ти кажа нещо - каза той, - за Тесла. Тайно.
- По дяволите - ококори се Дерин.
- Но не тук, на по-скришно. - Алек се замисли дали само не протака. Внезапно обаче се сети къде иска да отиде.
- Знам, че не служа на кораба, господин Шарп, но може ли да ме отведете на гърба му за последно?
- Да, нали ще си в присъствието на награждаван войник -ухили се Дерин, - пък и е време да опитам напречните въжета.
- Коляното още ли те боли? Бастунът...
Алек вече бе забелязал, че не го носи.
- Доста по-добре е, благодарение на теб. Но от толкова почивка забравих как се правят възли! Ако обаче не ти е жал за скъпите дрехи, може да излезем.
"Левиатан" стоеше над Ийст Ривър и следеше дали в Ню Йорк няма да се появят ходещи под водата, колкото и невероятно да звучеше. Океанският бриз вееше от юг и им позволяваше да виждат небостъргачите в града. Дерин се питаше какво ли си мисли летящият звяр за тези огромни, странни сгради, големи почти колкото него, но застанали стабилно на земята.
Докато се катереха по напречните въжета, коляното я болеше, но болката вече бе станала нещо като стар приятел. Чувството отново да държи въжетата в ръце и да усеща трептенето на въздушния звяр под себе си компенсираше всичко. Докато стигнаха гърба на кита, ръцете я боляха повече и от крака й.
- Да го вземат мътните! Изгубила съм форма!
- Не мисля - отвърна Алек, докато разхлабваше копчетата на официалния сн жакет.
Хората, конто следяха за приближаващи подводници, работеха в гондолата, а половината екипаж бе долу за церемонията по награждаването на Алек, затова двамата бяха сами. Дерин поведе Алек напред и скоро оставиха няколкото такелажннци зад гърба си. Боврил изимитира цъкането на колония флашетни прилепи, покрай която минаха.
Мястото над главата на кораба бе празно, но Дерин се поколеба, преди да заговори. Стигаше й, че е заедно с Алек и морския бриз. Подозираше, че тайната му за Тесла има нещо общо с метеорита, и не искаше да подхваща тази тема.
Не можеха обаче да останат тук завинаги, колкото и да го искаше.
- Хубаво, принце мой. Каква е тайната?
Алек се извърна към притъмнялото небе, в посоката, където на около 70 километра от тях се намираше
порутената машина на Тесла.
- Не германците го убиха - каза простичко той, - а аз.
На Дерин й отне известно време, за да схване думите му.
- Не очаквах... - отвори уста тя. - Божичко!
- Нямаше друг начин да го спра - погледна надолу Алек. - Убих го със собствения му бастун.
Дерин пристъпи напред и хвана Алек за ръка. Изглеждаше толкова тъжен, колкото и по времето на първата им среща на борда на „Левиатан“, тогава, когато смъртта на родителите му още го измъчваше.
- Съжалявам, Алек.
- Докато помагах на Тесла, така и не разбрах какво наистина представлява Голиат - погледна я той в очите, -но когато германците нахлуха на плажа, всичко ми стана ясно. Той бе там, готов да унищожи цял град. Не можех да го допусна.