- Направил си това, което трябва, Алек.
- Убих невъоръжен човек - извика той, след което поклати глава, - макар Волгер да твърди, че Тесла е бил въоръжен. Технически погледнато, Голиат е оръжие.
- И то какво - обади се Боврил.
Дерин преглътна и осъзна, че доктор Барлоу е права. Не можеше да каже истината на Алек. Никога нямаше да си прости, задето е убил човек, чието оръжие не действа.
От друга страна, му бе обещала да не крие нищо от него.
- Волгер ме посъветва да излъжа - продължи Алек. -Казах истината за това, че съм спрял Голиат, тъй като това ме направи герой в очите на Машинистките държави. Не разкрих обаче как точно съм го направил.
- Посъветвал те е много правилно. - Дерин го хвана за ръцете, спомняйки си подозренията на Адела Роджърс. -Не казвай на никой друг, че си го убил, Алек. Ще решат, че си в съюз с германците, и ще те обвинят за това, че войната продължава.
- Трябваше обаче да кажа на теб, Дерин - кимна той. -Обещахме си да не крием тайни един от друг.
- Ох, глупави ми принце... - притвори очи тя.
Нямаше как да му спести истината.
- Беше права, знаеш ли - Алек се загледа в скъпите си официални ботуши, вече малко поохлузени от катеренето. - Мислех, че ми е писано да спра войната, но в края на краищата можех да го направя, ако просто бях отстъпил. Вместо това я продължих. Вината за това е само моя.
- Не е! - извика Дерин. - И никога не е била. И нямаше да прекратите войната. Тесла бе луд. Машината му не работеше!
Алек премигна и отстъпи крачка назад, но Дерин го спря, като стисна ръцете му.
- Метеорит - изкикоти се Боврил.
- Помниш ли парченцето, което отчупих от камъка на Тесла? - попита Дерин. - Доктор Барлоу го изпрати за проверка при някакъв изследовател в Лондон. Оказа се част от метеорит. Знаеш какво е това, нали?
- Падаща звезда - сви рамене Алек. - Както и предполагах, взел е нещо за проучване.
- Не е било просто падаща звезда. - Дерин се опита да си спомни думите на доктор Барлоу. - Намереното от Тесла бе малка част от нея. Цялото нещо е било огромно, може би цели километри. Падало е с такава скорост, че е избухнало в атмосферата. То е съборило дърветата, а не Машинистката измишльотина на Тесла. Той само си е приписал последиците от инцидента!
- Защо тогава се опита да стреля с Голиат? - попита Алек с очи, пълни с болка.
- Защото бе луд, Алек. Бе решен на всичко, за да спре войната!
„Като теб“, помисли си тя, но не го каза.
- Доктор Барлоу сигурна ли е в това?
- Напълно. Вината за това, че войната продължава, не е твоя. Щеше да продължи независимо от всичко. Но ти не си го знаел!
И тя го прегърна крепко.
Алек остана неподвижен, целият напрегнат. Накрая я отблъсна нежно и прошепна:
- Няма значение. Пак щях да го направя.
- Какво имаш предвид? - преглътна тя.
- Щях да го убия, за да спася „Левиатан“. За да спася теб.
Той постави ръце на раменете й.
Единственото, за което мислех, когато натиснах
спусъка, бе, че не мога да те загубя. И тогава разбрах.
-Кое?
Той се приведе напред п я целуна. Устните му бяха нежни, но в същото време събудиха нещо в сърцето й, нещо, което бе чакало да излезе на бял свят от момента, в който момчето се бе качило на борда.
- О - промълви тя, когато целувката свърши, - това ли?
- Да го вземат мътните - обади се Боврил.
- Когато бяхме тук по време на бурята, ти... - започна Алек. - Искам да кажа... полудял ли съм?
- Още не - тя го притисна до себе си и се целунаха отново.
Накрая направи крачка назад и се огледа, разтревожена, че са ги видели. Но най-близките такелажници бяха на десетки метри от тях и се занимаваха с една от хрътките, която бе намерила пробив в мембраната.
- Сложно, а? - попита Алек, последвал погледа и.
Тя кимна, уплашена, че една дума, казана не на място, може да съсипе всичко.
Той извади нещо от джоба си и когато Дерин го видя, сърцето й слезе в петите. Това бе коженият цилиндър с писмото на папата. За кратко бе забравила, че Алек е бъдещ император, а тя - обикновено, дори просто момиче.
- Сложно - каза Боврил.
- Разбира се - въздъхна Дерин и се отдръпна. - Не вярвам да напишат писмо и за мен, а? От мен няма да излезе принцеса, дори папата лично да ми ушие рокля. Това е абсурдно.