Еди Малоун
v_/
В-к „Ню Йорк Свят“
20 декември 1914 година
ПОСЛЕСЛОВ
„Голиат“ е роман, представящ алтернативна история. Това означава, че повечето създания, герои и машини са измислени от мен. Историческите местности и събития обаче следват реалната история на Първата световна война, а някои от персонажите са реално съществували хора. Ще направя кратък преглед за това кое е истина и кое - измислица.
На 30 юни 1908 година, в 7:14 ч. сутринта, огромна огнена топка избухва в Сибир. Ударната върна съборила хора и строшила прозорците на сгради, намиращи се на стотици километри от мястото на катастрофата. Поради изключителната си отдалеченост Тунгусия дори не била изследвана от учените много години и едва наскоро станало ясно, че разрушенията са предизвикани от метеорит (А може би остатък от комета. Не можем да бъдем сигурни). През последвалите десетилетия възникват много хипотези за причината - от извънземни през черни дупки и антиматерия, та дори до опити, извършвани от големия учен Никола Тесла.
Тесла става известен през 1914 година. По произход сърбин, той живее в Ню Йорк и изобретява дузини оръжия - сред тях и „смъртоносния лъч“, за който се надявал, че ще предотврати всички войни. Най-големият му проект от 1901 година нататък е била кулата Уордънклиф - огромно електрическо устройство в Лонг Айлънд, с което се надявал да снабди целия свят с безплатно електричество (и много повече). През 1914 година обаче финансите на Тесла били на привършване и той започнал да разпространява все по-големи небивалици за това какво може да постигне. Кулата така и не била завършена, а земите около нея били дадени на хотел „Уолдорф-Астория“ като компенсация за парите, които ученият дължал. (Правилно сте разбрали, лабораторията на изобретателя била отнета, за да плати една хотелска сметка!). През 1917 година американското правителство унищожава кулата, тъй като се опасявало, че германците могат да я използват за навигация.
Уилям Рандолф Хърст и Джоузеф Пулицър били конкуриращи се вестникарски магнати дълги десетилетия. И двамата станали известни с т.нар. жълта преса, с истории, за които сензацията е по-важна от истината. Както п в „Голпат“, Хърст бил твърдо против участието на САЩ в Първата световна война. Освен това обичал филмите и създал сериала „Приключенията на Паулин“, в който ни запознава с т.нар. клифхенгър - отворен финал. Трябва да призная, че му дължа много.
Адела Роджърс е била репортерка във вестниците на Хърст от деветнайсет-, та чак до шейсетгодишна възраст. В „Голиат“ тя е на двайсет и макар в действителност по това време да е била семейна, аз си позволих да променя истината и да я оставя сама. Историята за това, че е скъсала брачното си удостоверение, обаче е истинска. Може да се прочете в биографията й The Honeycomb, която е невероятна.
Франсиско Виля, популярен като Панчо Виля, е важна фигура в Мексиканската революция от 1919-1920 година. Той наистина е имал договор с Холивуд да филмира битките си, а германците действително са давали оръжия на различни фракции в Мексико, за да си спечелят влияние. Когато САЩ най-после навлизат във войната през 1917 година, това е отчасти заради откритието на телеграмата Зимерман, в която германската империя предлага да помогне на Мексико, ако нападнат САЩ. Затова сметнах за удачно да вкарам Мексиканската революция като част от моята история. Доктор Мариано Асуела в действителност обаче не е бил лекар на Панчо Виля, а добър писател, чиито книги и разкази са сред най-добрите за революцията в Мексико.
Двамата японски изследователи, споменати поименно -Сакичи Тойода и Кокичи Микимото, са истински. Първият е създал компанията, днес добре известна на всички ни като „Тойота“. Филип Франсис също е историческа фигура, като едва след смъртта му става ясно, че истинското му име е Филип Дифендорф. Малко вероятно е да е бил германски агент - всъщност той и в „Голиат“ не е такъв, - но през Първата световна война много американци с немски имена са били преследвани. Сред тях - един от моите прачичовци.
Най-голямата разлика между историята и моята книга обаче не е в тези детайли или дори във фантастичните технологии, а в хода на самата война. В действителност в Истанбул не каца летящ кораб и Османската империя се присъединява във войната на страната на Централните сили (в моята книга Машинистите). Те прекъсват хранителните доставки на Русия, а кървавата битка за Галиполи не успява да освободи Проливите. Така руснаците губят сила. Германците в действителност не атакуват Шоръм и САЩ остават неутрални за още цели три години. Така войната се проточва и коства живота на милиони. След нея Европа е в руини, а ужасите на Втората световна война тепърва предстоят.