Алек, Дилан, Бауер и Хофман бяха работили, без да мигнат, но майстор Клоп бе изкарал по-голямата част от нощта дремейки на един стол. Събуждаше се само колкото да нареди нещо и да наругае човека, конструирал устройството. Клоп смяташе, че елегантните му части са твърде позьорски и обидни за Машинистките принципи. Боврил седеше на рамото му и с радост запомняше немските ругатни.
От нощта на османската революция Клоп използваше бастун и гримасничеше винаги щом трябваше да се изправи. Бойният му самоход бе рухнал по време на битката за новия гръмовержец на Тесла, направен от германците за султана. Машината бе ударена от самия „Ориент Експрес“.
Доктор Бъск, хирургът на „Левиатан“, му бе заявил, че е късметлия, задето изобщо може да ходи.
Революцията бе траяла само една нощ, но цената за нея беше висока. Бащата на Лилит бе загинал заедно с хиляда бунтовници и безброй много османци. Цели квартали в древния Истанбул бяха станали на пепел.
Разбира се, битките в Европа бяха десет пъти по-лоши, особено между сънародниците на Алек и руснаците. В Галиция орда бойни мечки се бе изправила срещу стотици бойни машини, титаничен сблъсък между плът и стомана, който бе разтърсил цяла Австрия. А както казваше Дилан, войната едва сега започваше.
Когато слънчевата светлина започна да се процежда изпод вратата на товарния отсек, Нюкърк им донесе закуската.
- Какво, за бога, е това чудо? - изуми се той.
Алек взе кафеварката от подноса и си наля кафе.
- Добър въпрос - бе отговорът, след което подаде кафеварката на Клоп:
- Някакви идеи?
- Направено е така, че да се носи - Клоп удари дългите му дръжки с бастуна си - вероятно от двама души. Трети трябва да го управлява.
Алек кимна. Повечето от кутиите бяха пълни с резервни части и специални сечива. Самото устройство не бе чак толкова тежко.
- А защо не да се качи на машина? - попита Хофман. -Може да се използва силата на двигателя и да се спести енергията на батериите.
- Значи е направено за тежък терен - отвърна Клоп.
- Като този в Сибир - намеси се Дилан. След като бе изкарало месец сред Машинистите в Истанбул, момчето бе овладяло немския до степен, че да може да участва в разговорите.
- А и руснаците са Дарвинисти, така че е нормално да нямат двигатели за устройствата си.
- Машинистка машина, създадена за Дарвинисти? -намръщи се Алек.
- Направена е точно за мястото, накъдето отиваме, значи. - Клоп внимателно потупа стъклените сфери на върха. -Тези биха реагирали на магнитни полета.
- Магнитни - обади се Боврил от рамото на Клоп, като завъртя думата в устата си.
Алек взе парче бекон от подноса на Нюкърк, без да обръща внимание на машинното масло под ноктите си. Беше умрял от глад след цяла нощ работа.
- Какво имате предвид, господин Клоп?
- Още не знам, млади господарю. Може би е някаква машина за навигация.
- Доста е голяма за компас - отвърна Алек. И прекалено красива за нещо толкова обикновено. Повечето неща бяха ръчна изработка, като че ли създателят им не бе искал творението му да бъде опошлено от масово производство.
- Може ли да попитам нещо, сър? - попита Бауер.
- Разбира се, Ханс - отвърна Алек.
Бауер се обърна към Дилан:
- Може и да разберем за какво служи машината, ако ни кажете защо царят ви я е изпратил.
- Според доктор Барлоу царят не знае за машината -отвърна Дилан. - Човекът, към когото летим, има лоша репутация. Казват, че е луд. От типа, който би подкупил някой офицер да прекара нещо контрабандно, без да мисли за последствията. Изследователката не го харесва. За мен това означава, че става дума за...
Той се поколеба и превключи на английски:
- За пълен куку.
- Куку - повтори Боврил и се изкиска.
- Но кой е той? - попита Алек на английски.
- Някакъв Машинист - сви рамене Дилан. - Доктор Барлоу не иска да каже повече.
Алек приключи с бекона си, след което погледна към частите, пръснати около него, и въздъхна.
- Е, ами тогава да приключваме и да видим какво ще излезе.
- И според теб това е добра идея? - Дилан погледна към батериите, които Хофман зареждаше от прожекторите на кораба. - В него има достатъчно електричество, че да предизвика експлозия. А ние летим в милион кубика водород!
Алек се обърна към Клоп и каза на немски:
- Според Дилан това може да е опасно.
- Глупости - отвърна Клоп и потропа по батерията с бастуна си. - Направено е така, че да работи дълго време на нисък волтаж.
- Или да изглежда така - възрази Дилан, след което отново заговори на английски:
- Нюкърк, извикай доктор Барлоу.