Курсантът кимна и се отдалечи на бегом. Изглеждаше доволен да остави Машинисткото изобретение зад гърба си.
Докато чакаха, Алек сглоби контролния панел, като излъска всяка част с ръкава си. Бе хубаво да се чувстваш полезен отново, да строиш нещо, помисли си той.
Дори да нямаш никаква представа какво.
Когато доктор Барлоу се появи, обиколи машината със съществото на рамо. Двата лориса започнаха да си бъбрят нещо. Боврил повтаряше имената на електрическите части, които бе чул през нощта.
- Браво на вас - похвали ги доктор Барлоу на перфектен немски. - Доколкото разбирам, това е някакво магнитно устройство.
- Да, госпожо - отвърна Клоп и погледна към Дилан, - и съм сигурен, че няма да избухне.
- Надявам се - отстъпи крачка назад доктор Барлоу, -така или иначе, нямаме много време. Така че, Алек, време е да разберем какво прави.
- Време е - властно повтори Лорисът й, което накара Боврил да се изкикоти.
Алек си пое дълбоко въздух. Ръката му застина над бутона, който щеше да включи устройството. Запита се дали Дилан все пак не е прав. Нямаха представа какво прави машината.
От друга страна, бяха прекарали цялата нощ да я майсторят. Нямаше смисъл да я зарежат просто така.
Той натисна бутона.
Първоначално не се случи нищо, но после и трите стъклени сфери заблестяха. Алек усети как машината започва да загрява усойното помещение на отсека. Дочу тихо жужене.
Двата лориса започнаха да имитират звука, а после и Таса се присъедини към тях. Във всяка от сферите се появи нещо като миниатюрна светкавица.
- Много любопитно - коментира доктор Барлоу.
- Да, но какво е? - поинтересува се Дилан.
- Не съм сигурна. Все пак съм биолог. - Изследователката вдигна Боврил от рамото на Клоп. - Но нашият перспикациус е гледал и слушал какво става цяла нощ.
Тя постави лориса на пода. Той моментално се покатери на машината, подуши батериите, а после и контролния панел. Накрая обърна внимание на трите стъклени сфери. Докато се движеше, не спираше да си приказва с другия лорис. Двете зверчета повтаряха имената на електрическите части и различните схеми едно на друго.
Алек ги наблюдаваше с любопитство. Той винаги се бе чудил как доктор Барлоу смята да задържи с тях османците далеч от войната. Те бяха сладки, но едва ли можеха да убедят цяла една империя в предимствата на Дарвинизма. Подозираше, че са били само примамка, извинение да отведат „Левиатан“ в Истанбул, че истинският план винаги е бил атака на протока с бегемота.
Но може би в лорисите имаше нещо повече от видяното на пръв поглед.
Най-накрая Боврил протегна ръка към доктор Барлоу, която само се намръщи. Лорисът на рамото й обаче разбра. Той свали огърлицата й с мъничките си ръчички.
Доктор Барлоу повдигна вежда, когато животинчето подаде бижуто й на Боврил.
- Какво, по дяволите... - започна Алек, но изследователката му махна с ръка да замълчи.
Боврил доближи огърлицата до стъклената сфера, от която изскочи малка светкавица и я свърза с бижуто.
- Магнетично - обясни Боврил.
Съществото разлюля бижуто, а малката светкавица я последва. Когато Боврил я дръпна, мълнията сякаш изгуби интерес и се прибра обратно в стъклената сфера.
- О, Боже - възкликна тихо Алек, - това е доста особено.
- От какво е направена огърлицата ви, госпожо? - попита Клоп.
- От стомана - отвърна доктор Барлоу, - желязо, ако не се лъжа.
- Значи намира метала. - Клоп се изправи, след което вдигна бастуна си. Когато стоманеният му край приближи една от сферите, се яви нова малка мълния, която се свърза
- Че за какво ти е такова нещо? - попита Дилан.
- За откриване на полезни изкопаеми - седна отново Клоп, - подземни телеграфи. Или скрито съкровище. Кой знае?
- Съкровище! - обяви Боврил.
- Телеграфи? Съкровище? - поклати глава Дилан. - Едва ли пиратите са крили имането си в Сибир.
Алек направи предпазлива крачка към машината, като внимателно я изучаваше. Трите стъклени сфери образуваха хаотичен модел, в който всяка малка светкавица беше в различна посока.
- А какво намира сега?
- Едната светкавица сочи към кърмата - отвърна Дилан, -другите две - нагоре и към носа на кораба.
Двата лориса избоботиха.
- Разбира се - отвърна Хофман, - „Левиатан“ е изграден от плът и кръв, но двигателите са метални.
- Но те са на почти двеста метра! - подсвирна Дилан.
- Да, това е умна машинария - съгласи се Клоп, - дори да е направена от луд.
- Само се чудя какво ли търси. - Изследователката погали Таса по Козинката, докато гледаше устройството, след което се обърна и тръгна към вратата. - Сигурна съм, че скоро ще узная. Господин Шарп, нека това бъде скрито в заключен склад. Не споменавайте за присъствието му пред никой от членовете на екипажа.