Когато стигна носа на кораба, Дерин вдигна далекогледа и огледа хоризонта. Миг по-късно видя дърветата.
- По дяволите - изруга тя. Дъхът й излезе под формата на пара в ледения въздух.
- Долу - каза Боврил.
Пред кораба се простираше безкрайна паднала гора. Безброй дървета стояха наредени по земята, все едно някой ги е изтръгнал и окастрил. Още по-странно бе, че всички стволове сочеха в една и съща посока - югозапад.
Право към Дерин.
Тя бе чувала, че има урагани, които могат да унищожат цяла гора, но нямаше вятър, който би предизвикал това толкова навътре в континента, толкова далеч от океана. Дали не съществуваше някакъв вид сибирска буря, за която не бе чувала досега? Някоя, при която хвърчат подобни на сърпове ледени висулки?
Тя подсвирна на вестоносния гущер и остана загледана в падналите дървета, докато чакаше. Когато гущерът се появи, Дерин докладва. Опита се да не звучи уплашено. Каквото и да бе повалило вечнозелените дървета, пуснали корени дълбоко в тундрата, то щеше да разкъса въздушния кораб за секунди.
Върна се обратно до лебедката, където господин Ригби все още следеше сигналите на Нюкърк. Хъкслито вече бе на повече от километър над кораба, а пълното му с водород тяло приличаше на петънце в небето.
Боцманът свали далекогледа си.
- Поне петдесет километра унищожени, казва той.
- Мътните да го вземат - изруга Дерин, - може ли земетресение да причини това?
Господин Ригби се замисли, след което поклати глава.
- Господин Нюкърк казва, че всички дървета сочат навън до края на разрушенията. Няма земетресение, което да е толкова прецизно. Нито пък буря.
Дерин си представи огромната сила, която се пръсва във всички посоки от центъра и събаря дървета, като в същото време ги окастря като мачти.
Експлозия...
- Не можем да стоим тук и да гадаем - вдигна отново далекогледа си господин Ригби. - Капитанът нареди да подготвим спасителен отряд. Явно долу има хора.
След около четвърт час Нюкърк отново размаха флаговете си.
- К-О-С-Т-И... - обяви Боврил. Острите му очи нямаха нужда от далекоглед, за да разчетат сигналите.
- Боже мой - въздъхна господин Ригби.
- Едва ли има предвид „кости“, сър - отвърна Дерин. -Твърде е високо, за да види нещо толкова малко!
Тя погледна напред и се попита дали бедничкият, премръзнал Нюкърк не е сбъркал някоя буква. Може би имаше предвид „гости“?
На Дерин й се прииска да е горе в небето, а не да се чуди какво става. Капитанът обаче я искаше за плавно спускане към суровия терен.
- Почувства ли тръпката, момче? - Господин Ригби свали ръкавицата си и постави голата си длан върху кожата на кораба. - Китът е нещастен.
- Да, сър. - Ресните по мембраната на „Левиатан“ отново потрепериха като трева, разлюляна от вятъра.
Дерин усети някаква миризма във въздуха, вонята на развалено месо.
- Кости - каза Боврил, като гледаше право напред.
Дерин вдигна далекогледа си и усети как студена пот
избива по тялото й. Те бяха на хоризонта, дузина огромни колони, издигащи се във въздуха...
Това бяха ребрата на мъртъв въздушен звяр. Размерът им бе на половината на „Левиатан“. Блестяха ярко бели на слънцето, подобни на пръстите на ръцете на гигантски скелет, стискащи останките от гондола.
Неслучайно летящият кит бе изплашен.
- Господин Ригби, сър, пред нас има останки от летящ кораб.
Боцманът се загледа в хоризонта, след което подсвирна.
- Дали е загинал от експлозията, сър - попита тя, - или от Каквото е причинило разрушението?
- Не, момче. Костите на летящите зверове са кухи. Силата, съборила тези дървета, е щяла да ги направи на сол.
- Прав сте, сър. Да извикам ли друг вестоносен гущер да уведоми мостика?
Вместо отговор двигателите рязко забавиха. След два дена с пълна пара, гората около тях сякаш бе като ехо на мъртвешката тишина.
- Вече знаят - промълви господин Ригби.
Когато „Левиатан“ приближи умрелия звяр, Дерин забеляза още кости, пръснати из падналите дървета. Скелети на мамотини, коне и други, по-малки създания бяха разхвърляни като кегли сред гората.
Във въздуха под тях се разнесе зверско ръмжене. Дерин веднага разпозна звука, сещайки се за маневрата с царската пратка, когато баластът бе изпълнил въздуха с непознати миризми.
- Бойни мечки, сър. Ядосани бойни мечки.
- Не са ядосани, господин Шарп. Не забелязахте ли, че около нас няма следи от еленови стада? След като гората е паднала, не е останало нищо за ловуване.