- О, да. - Дерин погледна по-внимателно костите на малките животни. Бяха оглозгани. Когато далечните ревове долетяха отново, тя разпозна глада в тях.
След това се появиха и самите мечки. Бяха поне дузина, измършавели и унили, с проскубана козина и белязани лица. Явно се бяха борили помежду си. Няколко от тях се загледаха в „Левиатан“ и започнаха да душат въздуха.
Клаксонът изсвири сигнала на въздушна атака.
- Доста странно - отбеляза господин Ригби, - нима офицерите смятат, че ще улучим зверовете с бомбите?
- Не хвърляме бомби, сър. Тайният руски товар бе основно от осолено говеждо.
- А, да, за да ги разсеем. Браво на царя, че е решил да помогне.
- Да, сър - отвърна Дерин, макар да не знаеше за колко дълго ще стигнат двата тона говеждо. Мечките бяха големи като къщи и обезумели от глад.
- Стигнахме, момче - доволно отбеляза господин Ригби. - Лагер.
Тя отново вдигна далекогледа си. И наистина, дълбоко в опустошената местност кръг дървета бяха останали здрави. Те бяха окастрени като другите, все едно взривът се бе стоварил отгоре им. В сечището между тях имаше няколко прости дървени колиби, оградени с бодлива тел. Комините им димяха. Появиха се малки фигурки, които започнаха да махат към кораба.
- Как са оцелели тези хора, сър?
- Нямам идея, господин Шарп. Бодливата тел не би могла да спре дори една мечка, да не говорим за дузина.
Боцманът повдигна Боврил от рамото й.
- Ще сваля зверчето до изследователката. Приготви Хъкслито си за спускане.
- Да, сър.
- Нека хората се приготвят за кацане по въже и да побързат. Ако дойдем и не сте готов, ще трябва да ви оставим тук.
Докато се спускаше към земята, Дерин огледа внимателно падналите дървета. Лишеи бяха поникнали по прекършените стволове, което означаваше, че разрухата е настъпила преди месеци, може би дори години. Донякъде това бе успокояващо.
Нямаше време за чудене. „Левиатан“ вече се връщаше. Канеше се да разхвърля говеждото на няколко километра оттук. Надяваше се, че мечките ще изгубят няколко часа, докато търсят храната между дърветата.
Дерин приземи меко Хъкслито, точно сред кръга бодлива тел. Трийсет човека я посрещнаха. Изглеждаха гладни и объркани. Не им се вярваше, че спасението е дошло. Няколко от тях обаче поеха пипалата на Хъкслито с опита на ветерани във въздухоплаването.
Сред тези, които гледаха, бе висок, строен мъж с тъмна коса, мустаци и пронизващи сини очи. Докато другите бяха облечени в груби кожи, той носеше луксозно палто и се подпираше на странен бастун. Мъжът разгледа Хъкслито, след което се обърна към Дерин с непознат акцент:
- Вие сте британец?
Тя свали пилотската седалка и се поклони.
- Да, сър. Курсант Дилан Шарп, на вашите услуги.
- Колко неприятно.
- Извинете?
- Помолих да не намесват други Велики сили освен Русия.
- Не знаех това, сър - примигна Дерин, - но изглежда като да сте в беда.
- Не мога да отрека. - Мъжът посочи летящия кит с бастуна си. - Какво обаче търси един британски боен кораб в Сибир?
- Спасяваме ви - развика се Дерин - и няма време да обсъждаме въпроса! Корабът подмами мечките с месо на няколко километра оттук, но това няма да ги забави задълго!
- Няма нужда да бързаме, младежо. Укреплението ни е доста сигурно.
Дерин погледна към бодливата тел.
- Съмнявам се в това, сър. Тези зверове вече са изяли един летящ кит. Бодливата тел няма да ги спре да докопат и втори.
- Ще спре всяко живо същество. Вижте.
Мъжът приближи оградата и протегна бастуна си. Когато побутна телта, от нея изскочиха искри.
- Какво, по дяволите... - изненада се Дерин.
- Това е мое изобретение. Доста импровизирано, наистина. Но нямах друг избор, предвид обстоятелствата.
Дерин погледна с ужас към Хъкслито си, но видя, че другите вече са го отдръпнали от бодливата тел. Явно не всички тук бяха луди.
- Нарекох я електрическа ограда - усмихна се мъжът. -Мечките се страхуват от нея.
- Сигурен съм - съгласи се Дерин, - но корабът ми диша водород! Ще трябва да изключите това електричество, иначе ще гръмнем!
- Разбира се. Мечките обаче няма да знаят, че електричеството е изключено. Трудът на доктор Павлов1 доказва това.
Дерин не му обърна внимание.
- Така или иначе, сечището е твърде малко за кораба ми. Ще трябва да излезем от кръга на дърветата.
Тя се завъртя бавно и преброи мъжете наоколо. Бяха общо трийсет и осем. Вероятно тежаха с половин тон повече от хвърленото месо.