- Катерете се! - извика Дерин и посочи нагоре към въжето си. - Кажете им да се покатерят!
Господин Тесла не пророни и дума, но хората му нямаха нужда от превод. Те започнаха да се катерят по въжетата. Никой не изхвърли товара си. Може би бяха прекалено наплашени от Машинисткия изследовател.
Дерин обаче не можеше да направи нищо. Тя се закатери по собственото си въже. Бе доволна от възела, който бе измайсторила по-рано.
Когато мъжете натежаха на въжетата, те се отпуснаха, а корабът се спусна земята още по-близо до земята. Това бе ситуацията, която Дерин искаше да избегне. Нов повей на вятъра щеше да опъне въжетата отново и да изхвърли хората обратно долу.
Момичето погледна през рамо. Малката мечка бе вече на полето, а зад нея приближаваха други, по-големи.
- Шарп! - извика господин Ригби над главата й. -Накарай хората да изхвърлят товара си!
- Опитах, сър! Не говорят английски!
- Не виждат ли мечките? Да не са луди?
- Не, просто се страхуват от онзи човек. - Тя посочи Никола Тесла с брадичката си. Той бе останал на земята и равнодушно наблюдаваше приближаващата се мечка.
- Той е лудият!
Звукът от въздушен пистолет отекна във въздуха. Дерин чу силен рев. Зарядът срещу аероплани бе ударил най-близкия звяр и го бе съборил сред дърветата. Миг по-късно мечката се изправи и тръсна глава. На козината й личеше пресен белег и тя изрева сърдито.
- Мисля, че я ядосахте, сър!
- Не се безпокойте, господин Шарп. Транквилантът ще я успокои.
Дерин погледна назад и видя, че мечката се олюлява като пиян моряк. Когато стигна отвора на кораба, господин Ригби й подаде ръка и я издърпа вътре.
- Готови сме да изхвърлим излишния товар - каза боцманът, - но заради мечките не смеем да приближим повече земята. Тези хора могат ли да се катерят?
- Да, сър. Половината от тях са били на въздушен кораб, така че...
- Мили боже! - прекъсна я господин Ригби, докато гледаше през отвора. - Какво прави този човек?
Дерин застана до боцмана и видя как господин Тесла, все още на земята, спокойно наблюдава трите мечки, които бяха излезли от гората и се насочваха към него.
- Да го вземат мътните! - пое си дълбоко въздух Дерин. -Не знаех, че е толкова луд!
Най-голямата от мечките бе на има-няма двайсет метра от Тесла и напредваше с огромни крачки към него. Мъжът спокойно вдигна бастуна си...
И от върха му изскочи светкавица, която разцепи въздуха наоколо. Мечката се изправи на задните си крака и зави, хваната в капан от мълнии. Светлината избледня, но животното изквича и хукна да бяга, следвано от останалите зверове.
Господин Тесла огледа върха на бастуна си, който бе почернял и димеше, след което се обърна към кораба.
- Сега вече може да кацнете като цивилизовани хора -извика той. - Животните няма да се върнат в близкия час.
Боцманът кимна тъпо, а още преди да успее да извика вестоносен гущер, лебедките се завъртяха, за да снижат кораба.
Офицерите бяха съгласни.
- Мечките - обади се господин Ригби след малко - не са единственият ни проблем, господин Шарп.
- Да, сър - кимна тя. - Ще трябва да внимаваме с този тип.
Алек се събуди от гръмотевичен трясък, последван от жужене, а след това и от страховит рев. Той се изправи и потърка очи. За миг помисли, че се е събудил от някакъв ужасен кошмар, но звуците не престанаха -викове, плющене на въжета и ръмжене на ужасни зверове. Въздухът мирешеше на озон, все едно е паднала мълния.
Алек се изправи и изтича до прозореца на каютата си. Беше смятал да подремне за около час, но слънцето вече бе високо в небето, а „Левиатан“ бе стигнал целта си. Дузини въжета висяха пак до земята. Фигурките, увиснали на тях, бяха облечени с кожи вместо с униформи и викаха на... Руски?
Земята бе осеяна с паднали дървета - стотици, може би хиляди. В далечината имаше нещо като селце, от което се издигаше пушек. Дали не бяха стигнали някакъв лагер?
Тогава Алек чу друг рев и видя бойни мечки между дърветата. Нямаха ездачи, нито дори хамути, а козината им изглеждаше сплъстена, както на дивите зверове. Той неволно отстъпи крачка назад в каютата си.
Корабът бе прекалено ниско. Гигантските зверове можеха да го достигнат!
Вместо това обаче сякаш бягаха.
Алек си спомни за гръмотевицата, която го беше събудила. Явно екипажът на кораба бе успял някак си да ги прогони.
Той надникна от прозореца, докато „Левиатан“ кацаше. По спуснатите подвижни мостове поне две дузини руснаци се качиха на борда. Скоро се разнесе звукът от сирена, който предупреждаваше, че ще се издигнат бързо.
Алек се прибра точно навреме. Плющенето на срязани въжета огласи въздуха като изстрел и корабът се издигна право нагоре, бърз като асансьорите, на които се бе качил в Истанбул.