Понечи да се извини, когато Боврил отново се размърда и се приведе към прозореца.
- Зверче - каза перспикациусът.
Едно черно петно се появи пред погледа им, спускайки се от ясното синьо небе. Това бе огромна птица, много по-голяма от ястребите, които бяха кръжали около кораба в планините преди няколко дни. Имаше размера и ноктите на хищник, но досега Алек не беше виждал подобно животно.
- Господин Нюкърк, тази птица не ви ли се струва странна?
Нюкърк се обърна отново към прозореца и вдигна далекогледа си, който носеше, когато бе на пост през нощта и все още висеше на врата му.
- Да - отвърна той след малко, - мисля, че това е имперски орел!
Чу се скърцането на стол н след миг Дилан застана до прозореца, заслонил очите си с ръце.
- Мътните да го вземат! Прав си! Двуглав орел! Но имперските птици носят съобщения лично от царя!
Алек погледна към Дилан. Не знаеше дали е чул правилно. Двуглав орел?
Орелът приближи и вече се забелязваха както черните му пера, така и златната юзда, която блестеше на светлината на утрото. Като го видя, Боврил избухна в неудържим смях.
- Лети към мостика, нали? - попита Алек.
- Да - свали далекогледа си Нюкърк. - Важните съобщения отиват право при капитана.
Алек усети искрица надежда. Руснаците бяха съюзници на Великобритания, Дарвинисти, които създаваха огромните мамотини и бойни мечки. Ами ако царят имаше нужда от помощ срещу Машинистките армии и искаше „Левиатан“ да помогне? Дори битката в заледените руски степи бе за предпочитане пред летенето в пустошта.
- Трябва да разбера какво носи птицата.
- Ами иди и питай капитана тогава - изсумтя Нюкърк.
- Да - подкрепи го и Дилан, - и го помоли за по-топла каюта.
- Едва ли ще навреди - отговори Алек. - Все още не ме е хвърлил в карцера.
Когато Алек се върна на борда преди две седмици, той бе очаквал да го оковат, задето по-рано бе избягал от кораба. Офицерите обаче се отнесоха с респект към него. Може би не беше толкова лошо, че всички вече знаеха, че е син на ерцхерцог Фердинанд, а не просто някакъв разглезен благородник, който се мъчи да избяга от военната служба.
- Как бихме могли да извиним посещението си на мостика? - попита той.
- Няма нужда да се извиняваме - отвърна Нюкърк, -птицата идва чак от Санкт Петербург. И без това ще ни извикат да я нахраним.
- А и не си виждал птичарника, принце - добави Дилан. -Няма да е зле да ни придружиш.
- Благодаря ви, господин Шарп - усмихна се Алек. - С радост ще дойда.
Дилан отново се върна на масата при безценните си картофи. Може би се радваше, че вече не говорят за баща му. Алек реши да му се извини преди края на деня.
След десет минути един вестоносен гущер подаде главата си от тръба на тавана в стаята на курсантите, след което проговори с гласа на главния кормчия:
- Господин Шарп, моля елате на мостика. Господин Нюкърк, докладвайте в товарното отделение.
Тримата хукнаха към вратата.
- Товарното? - учуди се Нюкърк. - Че за какво ми е да ходя там?
- Може би искат да инвентаризираш запасите отново -предположи Дилан. - Пътуването може да се окаже по-дълго от очакваното.
Алек се намръщи. По-дълго. Дали това означаваше, че ще се върнат в Европа, или, напротив, щяха да отлетят още по-надалеч?
Докато тримата вървяха към мостика, той усети как корабът се поклаща във въздуха. Не бе прозвучал сигнал за тревога, но екипажът изглеждаше развълнуван. Когато Нюкърк зави към централното стълбище, за да слезе долу, няколко такелажници в пилотски униформи профучаха покрай тях. Те също се гласяха да слязат долу.
- Накъде отиват, за бога? - попита Алек. Такелажниците винаги работеха в горните части на кораба, по въжетата, които придържаха огромната водородна мембрана на летящия кит.
- Добър въпрос - отговори Дилан. - Съобщението на царя явно е обърнало всичко надолу с главата.
Пред вратата на мостика имаше охрана, а дузина вестоносни гущера чакаха за заповеди на тавана. Шумът от хората, машините и зверчетата изглеждаше някак по-силен.
Боврил се намести върху рамото на Алек, а момчето почувства през ботушите си как двигателите сменят режима на работа - корабът ускоряваше към пълен напред.
Нагоре, до руля на кормчията, офицерите се бяха скупчили около капитана, който държеше украсен с орнаменти свитък. Сред тях бе и доктор Барлоу. Лорисът й стоеше на рамото, а домашният Тилацин Таса бе седнал до нея.
От дясната страна на Алек се чу писък. Той се обърна и се озова лице в лице с удивително създание...