Какво бе това място? Докъдето поглед стигаше, имаше повалени дървета, а районът беше много по-голям, отколкото едно сечище можеше да бъде. Дори с издигането на „Левиатан“ краят на разрухата не се виждаше.
Алек се обърна към вратата на каютата. Чудеше се накъде да тръгне, за да научи истината. Дарвинистите може би имаха нужда от опита му на Машинист, но нямаше да го извикат.
Къде ли бе Дилан сега? В товарния отсек?
При мисълта за момчето Алек си спомни за вестника. Въпросите, с които бе заспал, изплуваха отново в ума му. Сега обаче не бе времето да се чуди кой всъщност е загадъчният Дилан Шарп.
Коридорите на кораба бяха пълни с руснаци, качили се на борда. Те бяха небръснати и грубовати, измършавели до кости изпод дебелите кожи, с които бяха облечени. Екипажът на „Левиатан“ се опитваше да им вземе тежките торби, но мъжете се противяха.
Алек се огледа наоколо. Запита се как корабът ги побира. Сигурно бяха изхвърлили всички резервни припаси.
- О, Алек. Радвам се да те видя! - Някой постави ръка на рамото му.
Той се обърна - беше Дилан, облечен в пилотски костюм, с ръкавици и с кални ботуши.
- Бил си навън? - попита Алек. - Въпреки мечките?
- Да, не са толкова лоши - отвърна момчето. - Говориш ли руски?
- Не, но всички руснаци, които познавам, говореха френски. - Алек погледна към мършавите, грубовати на вид мъже около себе си и сви рамене. - Но пък те бяха от друга класа.
- Все пак ги попитай, тъпчо!
- Разбира се. - Алек започна да си проправя път през коридора, като повтаряше: Parlez-vous frangais?
След миг Дилан започна да го имитира, макар да изговаряше фразата с отчетлив шотландски акцент. Един от руснаците ги загледа с разбиране и ги отведе до дребен човек с кръгли очила и синя униформа под коженото си покривало.
Алек се поклони.
- Je snis Aleksandar, Prince de Hohenberg.
Мъжът се поклони в отговор и каза на перфектен френски:
- Аз съм Виктор Егоров, капитан на царския въздушен кораб „Императрица Мария“. Вие ли командвате тук?
- Не, аз съм само гост на кораба. Вие ли сте капитанът на тези хора?
- Аз към капитанът на един мъртъв кораб. - Мъжът погледна през рамото на Алек. - Този идиот командва.
Сред тълпата се виждаше висок мъж, облечен в скъпи дрехи, който бе отведен нанякъде от двама офицери.
- Това е капитан Егоров - обърна се Алек към Дилан, -но казва, че онзи човек там командва.
-Ас него вече се видях - изсумтя Дилан. - Господин Тесла, Машинисткият изследовател. Той е напълно луд!
- Тесла? - повтори Алек. - Изобретателят? Невъзможно.
Капитан Егоров чу името и плю на пода.
- Заради него корабът ми загина, а екипажът ми едва не умря! Той е пълен глупак, но царските хора му пазят гърба.
- Никола Тесла, така ли? - внимателно каза Алек на френски. - Мислех, че работи за Машинистите.
- Разбира се! - отвърна капитанът. - Германците финансираха експериментите му тогава, когато никой друг не искаше! Той създаде доста от оръжията им. Но сега, след началото на войната, видя какво е сторил със собствената си родина, Сърбия!
- А - каза тихо Алек, - разбира се.
Целият свят бе пламнал от великата война, но всичко бе започнало с нападението над Сърбия, за което вина носеше семейството на Алек. Родният му баща -наследник на престола в Австро-Унгария - бе убит от група сръбски революционери, или поне така мислеха останалите. Всъщност убийството беше планирано от собствения прачичо на Алек и германците. Малка Сърбия обаче бе първата жертва на австрийското отмъщение.
- Я чакай малко - присви очи капитан Егоров, - това не е ли австрийска униформа?
Алек погледна надолу и осъзна, че носи пилотското си яке над облеклото на механик.
- Да. На Хабсбургската стража, ако трябва да бъда точен.
- И каза, че си принцът на Хохенберг, а? - поклати глава капитан Егоров. - Синът на ерцхерцога на британски кораб? Значи вестниците са писали истината.
Алек се запита как ли тъпите статии на Еди Малоун бяха стигнали чак до Сибир.
- Част от тях. Аз съм Александър.
Мъжът се засмя.
- След като един Машинистки изследовател може да мине от другата страна, защо не и един австрийски принц?
Алек кимна, най-сетне разбрал истината. Никола Тесла -създателят на безжичната връзка, гръмовержеца и още безброй други изобретения - бе минал на страната на Дарвинистите. Граф Волгер щеше с интерес да научи тази новина.
- За какво си говорите вие двамата? - попита Дилан. -Каза ли ти защо този Машинистки изобретател е тук?