- Господин Тесла е минал на страната на Дарвинистите -каза Алек на английски и отново се обърна към капитана: - Защо обаче сте в Сибир? Господин Тесла е изобретател, а не пътешественик.
- Търсеше нещо в падналата гора - поклати глава капитан Егоров, - но нямам идея какво.
- Нещо метално? - спомни си Алек странното устройство в кораба.
- Може би - сви рамене мъжът. - Преди няколко дни войниците му изкопаха огромна дупка. Той много се развълнува. След това минахме зад електрическите мрежи в чакане на спасителните екипи.
Алек се обърна към Дилан и започна да превежда:
- Тесла е търсил нещо в гората, нещо тайнствено. Може би го е намерил преди няколко дни, Каквото и да е то.
- По дяволите. Това означава, че вече е на борда. - Дилан погледна към претъпкания коридор. Там имаше много хора с торби, но никой от тях не бе Тесла.
- Отведоха го да разговаря с офицерите.
- Дали ще искат да се срещнат с капитан Егоров? -попита Алек.
- О, да - усмихна се Дилан, - и вероятно ще им трябва преводач.
Пред входа на следващия коридор имаше охранител, който наблюдаваше руснаците. Той обаче поздрави Дилан и внимателно изслуша обясненията му за капитан Егоров и че той не говори английски. След няколко минути двамата с Алек бяха пропуснати напред.
- Внимавай за онзи боклук - предупреди Дилан, след което се насочи към тълпата.
- Не виждам смисъл този човек да е тук - процеди Тесла и изгледа хладно капитана, който излая в отговор нещо на руски.
- Този момент е труден за всички ни - опита се да ги успокои доктор Барлоу. - Корабът ни е пълен с хора, но няма храна. Опитът на друг капитан от въздухоплаването е добре дошъл.
Тесла изсумтя. Изследователката се постара да не му обръща внимание и се обърна към Алек:
-Ако обичате... Позабравила съм френския.
Докато превеждаше пожеланието й за добре дошъл на
Егоров, Алек чу мърморене над главата си и видя Боврил и лориса на доктор Барлоу увиснали на тръбите за вестоносни гущери. Те повтаряха всичко и не наслаждаваха на звука на непознатия език.
Капитан Егоров се поклони.
- Благодаря, задето ни спасихте. Разбирам ситуацията, в която се намирате. Вината обаче не е моя. Този ненормалник нареди на войниците си да убият кораба ми. За да нахранят мечките с него!
Алек преведе последните думи с остър тон. Не можеше да повярва на чутото. Офицерите на „Левиатан“ също изглеждаха ужасени.
След миг неловка тишина доктор Барлоу се прокашля.
- Не сме в позиция да съдим това, което е станало тук. Операцията ни е спасителна, нищо повече. Може би трябва най-напред да се запознаем.
Тя се обърна към капитан Егоров и каза внимателно на френски:
- Аз съм доктор Барлоу, главен научен офицер на борда на кралския кораб „Левиатан“.
Докато я слушаше как се запознава с капитана, Алек забеляза, че френският й е безупречен. Запита се защо всъщност иска присъствието му тук.
Господин Тесла изглеждаше отегчен и раздразнителен. Не спираше да тропа с бастуна си и правеше гримаса при всяка любезност, която се разменяше около масата. Но когато Алек му се представи, очите на изобретателя светнаха.
- Прословутият принц! - каза той на английски. - Четох интересни неща за вас.
- И вие ли - въздъхна Алек, - нямах представа, че „Ню Йорк Свят“ е толкова популярен в Сибир.
Тесла се разсмя./
- Лабораторията ми е в Ню Йорк, а вие бяхте най-голямата клюка в града, когато напуснах. Когато пристигнах в Санкт Петербург, вече и болярите на царя говореха за вас!
Алек усети неприятно чувство, както ставаше всеки път при мисълта за хиляди непознати, които обсъждат живота му.
- Не вярвайте на всичко, което пише по вестниците, господин Тесла.
- Наистина. Според тях вие дърпате конците в Османската република, а ето че ви намирам на борда на „Левиатан“. Да не сте станали Дарвинист?
- Дарвинист? - погледна към масата Алек, внезапно усетил погледите на всички офицери на „Левиатан“ в стаята. - Не бих казал. Но ако сте чели за мен, трябва да знаете, че Машинистките сили са отговорни за смъртта на баща ми. Германците и моя прачичо, австрийският император, носят вината за войната. Аз просто искам да има мир.
- Като мен, значи - кимна бавно господин Тесла.
- Много благородно, господа - намеси се капитан Хобс, -но за момента сме във война. Имаме двайсет и осем допълнителни усти за хранене, а току-що изхвърлихме повечето си припаси, за да ги приютим.
- Въздушните кораби имат своите ограничения - отвърна господин Тесла.
Алек не му обърна внимание, а бързо преведе думите на капитан Хобс на френски.