- Ако тръгнем право към летището във Владпвосток, ще оцелеем - рече капитан Егоров. - Дотам има два дена път. Няма да гладуваме, а за вода ще можем да вземаме сняг, без да кацаме. Руснаците го правим от години.
Алек преведе думите му п капитан Хобс кимна.
- Радвам се, че сте на наша страна в този конфликт, господин Тесла. Царят ни помоли да ви помогнем с Каквото можем. Опасявам се обаче, че капитан Егоров е прав. Не можем да ви върнем в Санкт Петербург. Трябва да запазим курс на юг.
- Няма значение - махна с ръка изследователят, - и без това не съм решил накъде искам да ходя.
- Слава богу - прошепна доктор Барлоу.
- След като се запасим във Владивосток, може да се наложи да довършим мисията си в Япония - добави капитан Хобс. - Няма как обаче да сме сигурни, преди да пристигнат заповедите на Адмиралтейството от Лондон.
- Само да имахте безжична връзка - промърмори Тесла -вместо тези нелепи птици.
Капитан Хобс не му обърна внимание.
- Междувременно ще трябва да разпределим храната си внимателно - той погледна към капитан Егоров, а Алек повтори думите му на френски:
- Ние сме въздухоплаватели. Разбираме, естествено. А и вече пропуснахме няколко хранения в Тунгусия.
- Тунгусия - обади се Боврил от тавана.
Доктор Барлоу погледна към зверчето, след което попита на френски:
- Така ли се казва мястото?
- Река Тунгуска минава през гората - сви рамене капитан Егоров, - но иначе пустошта си няма име.
- Още не - промърмори Тесла, - но скоро всички ще узнаят какво е станало тук.
Доктор Барлоу се обърна към него и превключи на английски:
- А смея ли да попитам какво е станало всъщност, господин Тесла?
- Най-великият взрив в историята на планетата - отвърна тихо мъжът. - Звукът изпотрошил прозорците на стотици километри наоколо. Гората била изравнена със земята, а във въздуха се вдигнал прах, от който небесата по целия свят почервенели за месеци напред.
- По целия свят? - изуми се доктор Барлоу. - И кога е станало това?
- Рано сутринта на 30 юни 1908 година. В цивилизования свят ефектите почти не били усетени, но ако инцидентът се бе случил на друго място, а не в Сибир, човечеството щеше да е смаяно.
- Смаяно - повтори тихо Боврил. Тесла погледна зверчето раздразнен. Алек хвърли едно око към открехнатите прозорци. Дори от тази височина се виждаха повалените навсякъде дървета.
- Дойдох да проуча какво е станало. Скоро ще обявя резултатите си.
Докато говореше, изобретателят постави ръка върху рамото на Алек и насочи поглед към него.
- Когато научи истината, светът ще потрепери и може би ще се умиротвори.
- Ще се умиротвори? - усъмни се Алек. - Заради един взрив? Но какво го е предизвикало, сър?
Господин Тесла се усмихна и потропа три пъти по пода. - Голиат.
1
Визира се трудът на руския учен Иван П. Павлов (1849-1936) за условните рефлекси. - Бел. ред.
- Той, разбира се, е напълно луд - каза Алек.
Волгер потропа с пръсти на бюрото си, без да изпуска от поглед Боврил. Доктор Барлоу подаде съществото на Алек след края на срещата, но той не бе намерил време да го остави в каютата си.
Новините бяха прекалено важни, за да чакат. Сега обаче Волгер и животинчето се гледаха подозрително. На Боврил изглеждаше като да му е забавно, на Волгер - не чак толкова.
Алек свали животинчето от рамото си и го постави на пода, след което се приближи до прозореца на каютата.
- Господин Тесла каза, че е направил всичко това от Америка с някаква машина преди шест години.
- През 1908-а? - попита Волгер, без да изпуска от поглед зверчето. - И е чакал досега, за да съобщи това на света?
Руснаците не биха пуснали Машинистки учен в страната си - отвърна Алек, - не и преди да са сигурни в лоялността му. Затова не е могъл да проучи резултатите лично. Сега обаче, след като е видял на какво е способно оръжието му, е готов да го разкрие пред света.
Най-накрая Волгер откъсна поглед от Боврил.
- Защо е тествал оръжието си на място, което не може да посети?
- Твърди, че е стрелял по погрешка. Искал да създаде само някакъв фойерверк. Нямал представа колко силен всъщност е Голиат.
Алек се намръщи.
- Вие обаче не вярвате на нито дума от това.
Волгер погледна през прозореца. „Левиатан“ бе стигнал края на разрушението, където бяха паднали само по-младите дървета. Въпреки това и тук ефектите от експлозията бяха видими с просто око.
- Имаш ли друго обяснение за станалото тук?
- Разбира се, че не - въздъхна Алек и седна на един от столовете.