- Голиат - повтори тихо Боврил.
Граф Волгер го изгледа недружелюбно.
- Какво мислят Дарвинистите за това?
- Не се съмняват в думите на господин Тесла - сви рамене Алек, - не и пред него. Изглеждат доволни, задето е на тяхна страна.
- И как няма. Дори да е полудял, той все още има какво да им покаже. А ако казва истината, ще може да спре войната с натискане на едно копче.
Алек отново погледна през прозореца. Разрушенията в гората и фактът, че Волгер не се е изсмял на твърденията на Тесла, го накараха да се почувства неспокоен.
- Предполагам, че това е вярно. Представете си Берлин след такава експлозия.
- Няма да е Берлин - отвърна Волгер.
- В смисъл?
- Тесла е сърбин - бавно каза Волгер. - Нашата страна нападна неговата. Не Германия.
Алек отново почувства как тежестта на войната се стоварва върху раменете му.
- В смисъл че е виновно моето семейство.
- Според Тесла може и да е така. Ако това негово супероръжие работи наистина и той реши да го използва отново. Виена ще стане на пепел.
Алек усети надигащия се ужас, подобен на празнотата, която бе изпитал след убийството на родителите си, но още по-голям.
- Но кой би използвал подобно нещо срещу град?
- Във войната няма правила - отвърна Волгер, без да отклонява поглед от прозореца.
Тогава Алек си спомни загиналия летящ кит, пожертван за мечките само и само Тесла да завърши мисията си.
Този човек бе способен на всичко.
- На пепел - обади се Боврил, докато шаваше по пода.
Волгер отново изгледа кръвнишки зверчето, след което се обърна към Алек.
- Това може да ви даде шанс да спасите народа си, принце. Малко управници имат такъв късмет.
- Разбира се - изправи рамене Алек, - трябва да го убедим, че Австрия не е негов враг. Чел е за мен във вестниците. Със сигурност знае, че и аз искам мир.
- Това ще е най-добрият вариант - отвърна Волгер. -Трябва обаче да сме сигурни за намеренията му, преди да го пуснем да си тръгне.
- Да го пуснем? Едва ли ще можем да убедим капитана да го арестува.
- Не говорех за арест - приведе се напред Волгер, поставил ръце върху картата на Сибир, опъната на бюрото му. - Колко близо до него бяхте по време на тази среща? Колко близо може да се озове някой от нас до него през следващите няколко дни?
- Нима предлагате насилие, графе? - примигна Алек.
- Казвам ви, принце. Този човек е заплаха за народа ви. Ако иска отмъщение за това, което Австрия е сторила с родината му?
- Ах. Пак това отмъщение - промърмори Алек.
- Два милиона души живеят във Виена! Нима не бихте опитали всичко, за да ги спасите?
Алек остана замислен. Не знаеше какво да каже. Наистина преди половин час беше на такова разстояние от известния изобретател, че можеше да го намушка с нож. Идеята за това обаче бе варварска.
- Той смята, че Голиат може да спре войната - успя да каже накрая Алек. - Каза, че иска мир!
- Като всички нас - отвърна граф Волгер. - Има обаче много начини да спреш една война. Някои от тях са по-груби от други.
На вратата се потропа.
- Господин Шарп - обади се Боврил, след което се изкикоти.
- Влез, Дилан - извика Алек. Лорисите имаха остър слух и можеха да разпознаят хората по стъпките им, по начина, по който чукаха по вратата, дори по звука на меча, който вадеха от ножницата.
Вратата се отвори и Дилан се озова вътре. С Волгер си размениха студен поглед.
- Предполагах, че ще те намеря тук, Алек. Как мина срещата?
- Интригуващо. - Алек хвърли поглед от Дилан към Волгер. - Ще ти разкажа за нея, но...
- Първо трябва да поспя - рече Дилан. - Бях навън цяла нощ, а после се борих с мечките, докато тп сладко си нанкал.
- В такъв случай ще задържа Боврил - кимна Алек.
- Добре, но няма да е зле п ти да дремнеш - отвърна Дилан. - Изследователката иска да свършим някаква тайна работа тази вечер, да разберем какво е замислил господин Тесла.
- Тайна работа - повтори Боврил. Беше харесал израза.
- Страхотна идея - одобри Алек.
- Нямаме представа какво е донесъл на борда.
- Тогава ще се видим довечера. - Дилан се поклони съвсем леко към Волгер: - Графе.
Волгер кимна в отговор. Когато вратата се затвори, Боврил потрепера.
- Да не сте се скарали? - попита Алек.
- Скарали? - изсумтя Волгер. - Та ние никога не сме били приятели.
- Не сте били? Значи наистина сте се скарали - разсмя се Алек. - Какво е станало? Да не би Дилан да ви е обидил по време на уроците по фехтовка?
Графът не отговори, но стана и започна да крачи напред-назад из стаята. Алек се сети какво обсъждаха преди това и усмивката му угасна.