Най-после графът попита:
- Колко важно е това момче за вас?
- Само допреди миг, графе, ми предлагахте да извърша убийство. А сега ме питате за Дилан?
- Да не се опитвате да отбегнете въпроса ми?
- Не - сви рамене Алек. - Мисля, че Дилан е прекрасен войник п добър приятел. Бих добавил и силен съюзник. Помогна ми да присъствам на срещата днес. Без него нямаше да имаме и най-малката представа за това какво се случва на този кораб.
- Съюзник - повтори Волгер и отново седна, след което погледна към картата на бюрото си, - няма лошо. Тесла каза ли, че може да стреля с това оръжие навсякъде?
- Трудно ми е да следя разговора днес. Волгер. Но да, той каза, че може да го използва още сега.
- Как може да бъде сигурен, след като първият изстрел е бил случаен?
Алек въздъхна и се опита да си спомни срещата. Тесла бе обяснил доста подробно всичко. Макар да твърдеше, че пази тайни, изобретателят всъщност беше доста словоохотлив.
- Работил е по този проблем от шест години, още от случайния изстрел. Разбрал от вестниците, че нещо се е случило в Сибир, нещо изключително. А сега, след като е узнал какъв е точният център на експлозията, може да насочи оръжието накъдето си иска.
- Значи това устройство - кимна Волгер, - което сглобихте с Клоп, е трябвало да намери центъра на експлозията.
- Ами... в това няма смисъл. Клоп каза, че то е метален детектор.
- Гилзите от заряд не са ли метални?
- Оръжието не е такова. - Алек се опита да си спомни описанието на знаменития изобретател. - Голиат е нещо като гръмовержец, който става част от магнитното поле на земята. Той използва енергията на планетата и я запраща през атмосферата по целия свят. Като северното сияние, обясни той, но милион пъти по-мощно. Така както го описва, излезе, че самият въздух тук е пламнал!
- Ясно - рече Волгер и въздъхна, - всъщност нищо не ми е ясно. Това може да е някаква лудост, разбира се.
- Разбира се - повтори Алек и се отпусна. Идеята да убие Тесла заради някаква фантазия бе абсурдна. - Ще попитам Клоп какво мисли. Несъмнено доктор Барлоу също ще има какво да каже.
- Несъмнено - повтори замислен Боврил.
Граф Волгер размаха ръце към животинчето.
- Това ли е всичко, което тази абоминация прави? Повтаря думи напосоки?
- Напосоки - повтори Боврил и се изкикоти.
Алек се наведе и го погали по Козинката.
- Така си мислех и аз в началото. Доктор Барлоу обаче твърди, че животинчето е перспикациус. Това ще рече, че е много проницателно. И наистина, от време на време прави разумни предложения.
- Дори един спрял часовник е верен два пъти в денонощието - промърмори Волгер. - Тези противни същества не са нищо друго освен извинение да нападнат Истанбул. Бегемотът бе истинското оръжие на Дарвинистите.
Алек повдигна животинчето до рамото си. И той бе мислил така в Истанбул. Но тази сутрин в товарния отсек зверчето бе взело огърлицата на доктор Барлоу, за да й покаже как работи тайнствената машина.
Това не можеше да е случайно.
Алек обаче не го спомена. Нямаше смисъл да изнервя допълнително графа.
- Може и да не разбирам Голиат - каза простичко той, -но Дарвинистките изобретения са ми още по-загадъчни.
- И слава богу - настоя Волгер. - Вие сте наследник на австрийския трон, а не някакъв звероукротител. Ще поговоря с Клоп за това. Междувременно няма да е зле да последвате съвета на Дилан и да дремнете малко.
- Нямате нищо против да работя с обикновено момче? -повдигна вежди Алек.
- Ако това, което Тесла твърди, е вярно, цялата ви империя е в опасност. Ваш дълг е да научите всичко, което можете.
Граф Волгер го погледна замислен и накрая се предаде.
- Освен това. Ваше Величество, работата в тъмното понякога е вдъхновяваща.
Докато се връщаше към каютата си, Алек отново се почувства недоспал. Перспикациусът натежа на рамото му, а в ума му жужаха порой мисли - картини на съсипаната гора под кораба, идеята, че Австро-Унгарската империя може да бъде унищожена от луд, ужасната перспектива за Алек да предотврати това с острието на ножа си.
Но когато се мушна в леглото си, Алек видя вестника на Волгер там и отново зачете историята за Дилан.
Волгер се бе държал толкова странно днес, задавайки въпроси ту за гръмовержеца на Тесла, ту за Дилан. Явно се бяха скарали. Но защо? И за какво?
Алек взе вестника и се загледа в снимката на Дилан, който висеше от хобота на „Неустрашим“. Графът също бе прочел статията. Той изчиташе всеки вестник, който