Барлоу му донесеше, от кора до кора.
- Научил си нещо, което не е твоя работа, а, Волгер? -попита тихо Алек. - Затова сте се скарали с Дилан.
- Дилан - повтори замислен Боврил. След това скочи от рамото на Алек в леглото.
Алек се загледа в зверчето. Спомни си случилото се в товарния отсек. Животинчето се бе настанило на рамото на Клоп за през нощта, не изпускаше нищо и от време на време повтаряше думи като „магнетизъм“ и „електричество“. А след това бе взело огърлицата на доктор Барлоу и бе показало за какво служи тайнственото устройство.
Така работеше проницателността на перспикациуса. Той слушаше всичко и след това някак си разбираше смисъла му.
Алек прелисти вестника обратно на първа страница и започна да чете на глас. Боврил повтаряше това-онова, като весело подчертаваше нещата, които му се струваха важни.
Смелостта е в кръвта му. Негов чичо все пак е Артемис Шарп, загинал в ужасна катастрофа с балон преди само две години. Старият Шарп бе награден с Въздушния кръст за храброст, задето бе спасил дъщеря си Дерин от пламъците на взрива.
Алек се изправи и примигна. Дъщеря му Дерин?
- Репортери - пое си дълбоко въздух той.
Бе невероятно как могат да объркат и най-простите неща. Беше обяснил няколко пъти на Малоун, че Фердинанд е второто име на баща му. Въпреки това, на няколко места в статията си репортерът бе нарекъл Алек Александър Фердинанд, все едно това е фамилията му!
- Дъщеря си Дерин - повтори Боврил.
Защо обаче ще смени името на момче с това на момиче? И откъде бе дошло това име Дерин?
Вероятно Малоун бе подведен от някой роднина на Дилан, за да скрие факта, че и двамата братя служат във Военновъздушните сили.
Но Дилан бе казал, че това е лъжа, нали?
Значи тази Дерин бе свързана с истинската семейна тайна, за която Дилан отказваше да говори.
За миг Алек се почувства замаян. Запита се дали не трябва да остави вестника настрана и да забрави за прочетеното, от уважение към желанието на Дилан. А и му се спеше.
Вместо това обаче продължи.
По време на трагичния инцидент „Дейли Телеграф“ написа, че бащата изхвърлил дъщеря си от малката гондола. Спасението обаче коствало собствения му живот... Нашите братя от другата страна на Атлантика трябва да се гордеят с храбреци като мъжете от семейство Шарп. Те със сигурност ще им помогнат в ужасната война...
- Собствения му живот - мрачно повтори Боврил.
Алек кимна. Значи грешката бе направена две години по-рано от британски вестник и бе препечатана от Малоун. Това беше. Защо обаче „Телеграф“ бе направил такава грешка?
Алек усети как го полазват тръпки. Ами ако Дерин наистина съществуваше, а Дилан лъжеше? Ами ако момчето само бе гледало инцидента и бе излъгало за ролята си в него, поставяйки се на мястото на сестра си?
Алек поклати глава. Това бе нелепо. Никой не би излъгал за смъртта на баща си. Просто вестникът грешеше.
Но защо тогава Дилан лъжеше за това кой е баща му?
Алек усети как го обзема странно чувство, подобно на паника. Сигурно бе заради умората, съчетана с грешката на журналиста. Как можеше да вярва в новините, които чете, след като репортерите правеха такива груби грешки? Понякога му се струваше, че целият свят е изтъкан от лъжи.
Той легна и насила затвори очи. Искаше да се успокои и да заспи. Детайлите на онази трагедия вече нямаха значение. Дилан бе видял как баща му загива и все още бе травмиран от това. Алек беше сигурен. Може би самото момче не знаеше какво точно се е случило в онзи ужасен ден.
Алек лежа неподвижен дълги минути, но не можа да заспи. Накрая отвори очи и погледна към Боврил.
- Е, вече знаеш всичко.
Животинчето само отвърна на погледа му. Алек изчака малко, след което въздъхна.
- Няма ли да ми помогнеш с тази загадка? Разбира се, че не.
Той свали ботушите си и отново затвори очи, но умът му все още бе неспокоен. Повече от всичко искаше да поспи, но безсънието се беше настанило като неканен гост в леглото му.
Боврил се покатери до главата му в търсене на топлинка. Студът проникваше дори през затворените прозорци на каютата.
И тогава зверчето прошепна в ухото му:
- Господин Дерин Шарп.
Таса наостри уши. Зверчето опъна каишката и задърпа Дерин към тъмнината в корема на кита. Пред тях се появи странен двуглав силует.
- Господни Шарп - долетя познат глас и Дерин се усмихна. Беше Боврил, наместил се на рамото на Алек.
Таса седна и започна развълнувано да тупа с опашка. Боврил се засмя на гледката, но Алек изглеждаше нещастен. Гледаше втренчено към Дерин, а очите му изглеждаха някак пусти.