- Не можа ли да поспиш? - попита тя.
- Не много - отвърна той и се наведе да погали тилацина. - Потърсих те в каютата, но Нюкърк каза, че ще си тук.
- Да, това е любимото място за разходки на Таса -отвърна Дерин. Коремът на кораба бе мястото, където всичко органично се разпределяше на енергийни захари, водород и отпадъчни материали.
- Мисля, че му харесва миризмата.
- Господин Нюкърк изглеждаше доста спокоен - отбеляза Алек.
- Каютата вече е и негов дом - въздъхна Дерин. - Нямаме много свободни помещения тия дни. Но е по-добре от времената, когато имаше по трима курсанти в каюта.
Алек се намръщи. Отново я погледна някак особено. Дори на слабата светлина от светлочервеите лицето му изглеждаше бледо.
- Добре ли си, Алек? Изглеждаш все едно си видял призрак.
- Вие ми се свят.
- Не само на теб. След срещата си с Машинисткия изследовател целият офицерски състав е изнервен. Какво точно каза Тесла?
Алек спря за момент. Продължаваше да я гледа някак особено.
- Твърди, че лично е унищожил гората. Има някакво странно оръжие в Америка, наречено „Голиат“. То е много по-голямо от онова, което унищожихме в Истанбул. Той смята да сложи край на войната с него.
- Той... какво? - заекна Дерин.
- Подобно е на гръмовержеца, но може да подпали всяка точка по целия свят. Сега, след като е видял на какво е способно, нека да го използва, за да принуди Машинистите да се предадат.
Дерин премигна. Момчето говореше толкова спокойно, все едно четеше доклад. В думите му обаче нямаше никакъв смисъл.
- Да се предадат - обади се Боврил. - Предайте се, господин Шарп.
- Това е направено от оръжие? - Тя си спомни с ужасяваща яснота битката с „Гьобен“, когато светкавиците на гръмовержеца бяха плъзнали по кожата на „Левиатан“ и заплашиха да подпалят целия кораб. Бе невероятна гледка, но изобщо не можеше да се сравнява с пълната разруха, която цареше в Сибир.
Дерин почувства, че й се гади. Новините бяха шокиращи. Това, че не бе вечеряла, не й помогна. Таса докосна ръката и с муцуна и изскимтя.
- Нищо чудно, че не си могъл да заспиш.
- Да, отчасти заради това. - Момчето отново я погледна в очите. - Разбира се, той може и да лъже. Не можеш да си сигурен кога хората те лъжат.
- А може и да е луд. Нищо чудно, че изследователката ни извика за през нощта.
Дерин дръпна каишката на тилацина.
- Хайде, зверче. С теб трябва да се върнем в каютата.
- Трябва да вземем н лориса - рече Алек, докато се изправяше. - Днес бе особено проницателен.
- Господни Шарп - добави Боврил. Дерин го изгледа лошо.
- Е, ами хубаво - каза тя, - надявам се обаче, че знае кога да млъкне.
- Млък - отвърна Лорисът.
О & О
Долните палуби бяха пълни с хъркащи мъже. „Левиатан“ може и да нямаше достатъчно легла за гостите си, но имаше немалко празни складови помещения. Всички освен руския капитан бяха тук долу, натъпкани един до друг като сардели. Дерин обаче прецени, че гостите им са щастливи. Тази нощ бе първата им от седмици наред, когато нямаше да ги приспива ревът на гладни мечки.
В долните палуби бе студено и мъжете спяха увити в кожите си. Дерин не видя някой буден, докато минаваха покрай тях. Седнал на рамото на Алек, Боврил тихо имитираше звуците от хъркане, дишане и вятъра от движението на кораба.
В задната част на кораба стигнаха заключена врата. Тя бе дървена, но с метална рамка. Дерин извади ключовете, които доктор Барлоу й беше дала този следобед.
Вратата се отвори без скърцане и те се вмъкнаха вътре.
- Ще светнете ли, принце мой? - прошепна тя.
Докато Алек търсеше свирката си, тя заключи вратата зад тях. Той подсвирна тихо, а Боврил повтори звука. Светлочервеите около тях грейнаха в тъмното.
Това бе най-малката каюта в кораба и единствената със здрава врата. Тук се пазеше алкохолът на офицерите, а също и друг скъп товар. За момента бе празна, освен заключената кутия на капитана и странното магнитно устройство.
- Екипажът е спасил тази машина? - попита Алек. - Дори с цената на всичката си храна?
- Да. Изследователката трябваше да вика, за да ги накара да го сторят. Тя е много умна и мисли няколко хода напред.
- Умна - изкикоти се Боврил.
- Разбира се - ококори се Алек, - машината е трябвало да намери това, което Тесла е търсил.
- Да, и вече го е намерил! Капитан Егоров каза, че хората на Тесла изкопали нещо от земята преди няколко дни. Каквото и да са открили, то вече е на борда на „Левиатан“!