Тя погледна към устройството.
- А той ни е дал всичко, за да разберем точно къде.
Алек се усмихна, докато поставяше ръце върху контролите на машината.
Колко типично, помисли си Дерин. Един хитър план и някакво Машинистко устройство бяха достатъчни, за да разведрят Алек. Въпреки това се зарадва да го види
щастлив, а не нацупен, все едно наближава краят на света.
- Тези стени са здрави - каза тя. - Руснаците няма да те чуят, ако включиш машината.
Алек потропа по един от измервателите, след което я включи. Жуженето й изпълни малката стаичка. Трите стъклени сфери затрепкаха. Във всяка от тях се появи миниатюрна мълния. Електричеството проблесна за миг, след което тръгна.
- Точно като тази сутрин - приближи се Дерин ядосана. -Две сочат нагоре, а една към кърмата. Отново засича двигателите.
- Един момент - отвърна Алек.
Дерин загледа как той си играе с елегантните контроли. Частите на машината изглеждаха ръчно направени и напомняха повече на оборудването на „Левиатан“, а не на Машинистко изобретение. Тя си спомни, че Клоп недоволстваше от тази показност на устройството, докато го сглобяваха.
- Изглежда, сякаш мястото му е тук - промърмори тя.
- Господин Тесла е живял известно време в Америка -кимна Алек. - Сигурно му е било трудно да избегне Дарвинисткото влияние там.
- Горкият човек. Сигурно съжалява, че не го е направил грозно.
- Ето! - не й обърна внимание Алек. - Намерих нещо!
Малките мълнии избледняха за миг, но сега отново грееха. И трите сочеха в една посока - напред и нагоре към носа на кораба.
- Там са каютите на офицерите - намръщи се Дерин -или може би Мостикът. Дали не засича метала в корабните устройства?
- Може би. Трябва да триангулирам, за да съм сигурен.
- Имаш предвид да го преместим?
- Направено е за това в крайна сметка - сви рамене Алек.
- Да, но идеята бе да работим тихо и тайно, а не да мъкнем това чудо в тъмното. Да не говорим, че то на всичкото отгоре и святка!
- Святка! - съгласи се Боврил и започна да имитира звуците на машината.
- Е, мога да намаля напрежението. - Алек започна да цъка контролите. Светлината в сферите избледня.
- Сега как ти се струва?
- Шумно - промърмори Дерин, но нямаше какво да сторят. Само с посоката на търсене щеше да им се наложи да обиколят една четвърт от кораба.
- Тихо, зверче!
- Млък - прошепна Боврил. Миг по-късно звукът в стаята се промени. Жуженето заглъхна, все едно машината се бе отдалечила по дълъг коридор.
Все още обаче бе там, точно пред Дерин.
- Ти ли направи това? - попита тя Алек.
Момчето поклати глава и вдигна ръка, за да й даде знак да мълчи. След това се обърна към перспикациус а на рамото си.
Дерин присви очи в мрака и го видя. Всеки път, когато Боврил затаеше дъх, машината ставаше по-шумна, а след това отново заглъхваше.
- Боврил ли прави това? - попита тя.
Алек закри едното си ухо с ръка и притвори очи.
- Писукането на животинчето кара някак си машината да притихне, все едно двата звука се борят един с друг.
- Но как?
- Нямам идея. - Алек отвори очи.
- Предполагам, че ще трябва да попитаме изследователката - Дерин хвана дръжките на машината, -но сега ще трябва да вървим.
Устройството бе достатъчно леко, че двамата да могат да го носят, но след като се озоваха в товарния отсек, Дерин разбра, че никак няма да е лесно. Сред спящите тела едва оставаше тясна ивица от пода, като пътека сред къпини.
Алек водеше, като вървеше бавно и внимателно. Дерин го следваше. Дланите й се изпотиха върху металните дръжки на машината. Бе сигурна в едно - ако го изтървеше, устройството щеше да падне върху някой нещастник и да настане ужасна врява.
Жуженето на машината тук бе дори по-тихо, приглушено от многото тела и загадъчния фокус на Боврил. Вятърът, който фучеше около гондолата, им помагаше.
Докато двамата вървяха към носа, светкавиците в сферите промениха местоположението си и започнаха да сочат право нагоре. Дерин се загледа към тавана и си спомни чертежите на кораба, които бе копирала стотина пъти от наръчника по аеронавтика.
Над тях бяха офицерските бани, а още по-нагоре...
- Разбира се - изсъска тя. Една от баните бе лабораторията на доктор Бъск, преотстъпена от изследователката за лична каюта на господин Тесла.
Осъзнала това, тя замръзна точно когато Алек прескачаше един спящ руснак. Твърде късно Дерин усети как металът се изплъзва от пръстите на дясната й ръка...
Успя да протегне крак точно навреме и предният десен ъгъл на устройството се стовари върху ботуша й. Едва не изрева от болка, но задържа машинарията точно преди да падне върху човека.