Алек се обърна и я изгледа въпросително.
Дерин кимна обратно към каютата. Притесняваше се, че ако отвори уста, сподавеният вик ще излети от устата й. Алек погледна към стъклените сфери, след това отново към тавана. Усмири машината, протегна се и я изключи.
Пътят наобратно бе дори по-труден. Този път Дерин водеше, но кракът й я болеше ужасно. Вървеше бавно, като прескачаше внимателно спящите на пода. Най-сетне обаче машината бе отново на сигурно място в каютата. Двамата се върнаха на товарния отсек и заключиха вратата след себе си.
Докато си проправяха път към централното стълбище, Дерин огледа спящите мъже. Никой от тях не помръдна н тя се успокои, което притъпи болката в крака и.
Но докато се качваха по стълбите, Боврил се размърда върху рамото на Алек и нададе тих звук, като шепот в тъмното.
- Остави ме да го направя - прошепна Алек отново.
- Не бъди глупав - завъртя очи Дерин. - Познавам всеки милиметър от този кораб. Ти дори не си стъпвал в лабораторията.
- Не можеш обаче просто да се промъкнеш в стаята на някакъв човек, докато спи - повиши тон Алек.
- А нима ти можеш? Та ти си принц, а не професионален разбойник.
Алек понечи да възрази, но Дерин не му обърна внимание, а огледа нагоре и надолу коридора. След ден, в който бяха спасявали двайсет и осем нови пасажери, екипажът бе изтощен и спеше, а коридорите на кораба изглеждаха празни и тъмни.
- Просто стой тук и не вдигай шум.
- Господин Тесла е доста неуравновесен - прошепна
Алек. - Кой знае какво може да направи, като се събуди. Според Волгер бастунът му е твърде опасен.
- Волгер е прав - промърмори Дерин. Тесла бе обещал, че няма да стреля с бастуна, докато е на кораба. Ако обаче стреснеше изобретателя и той забравеше, че лети сред море от водород?
- Просто ще трябва да стъпвам така, че да не го събудя.
- Защо просто не кажем на доктор Барлоу, че той има нещо в каютата си? - прошепна Алек. - Сутринта ще назначат проверка.
- Знаеш я изследователката - поклати глава Дерин. - Тя иска всичко да се прави тихо. Номерът е Тесла да не разбере, че го следим.
- Разбира се. Тя винаги се опитва да прави нещата по най-сложния начин.
- Слушай, ако искаш да помогнеш, просто стой тук и потропай по вратата, ако някой се появи. И следи с поглед Боврил - посочи тя към зверчето, - той ще чуе стъпките ми преди теб.
- Не се безпокой. Няма да мръдна оттук.
- Освен ако не се наложи да се скриеш от нещо. - Дерин си припомни шепота, който Боврил бе издал в тъмното долу. - Ако някой от руснаците на Тесла ни види тук, може да го предупредят.
Алек отвори уста, за да възрази, но Дерин го погледна сърдито и той млъкна. След това момичето извади ключовете на доктор Барлоу от джоба си. Върху най-големия от тях пишеше лаборатория. Той влезе без проблем в ключалката.
- Млък - обади се Боврил и сн пое въздух.
Когато вратата се отвори, зелената светлина на коридора проникна в стаята и дъхът на Дерин спря. Разбира се, ако я забележеха сега, нямаше да има чак такъв проблем. Тя бе просто изпълнителен курсант, проверявал дали важният гост е добре.
Господин Тесла обаче спеше дълбоко. Луната надничаше през прозореца и осветяваше стъклените инструменти, оставени от доктор Бъск.
Дерин влезе и се облегна на вратата. Сърцето й бясно затупка. Вратата се затвори с тихо щракване, но господин Тесла не се събуди.
Лъскав кожен куфар стоеше отворен на пода и разкриваше прилежно сгъната бяла риза, която сякаш грееше на лунната светлина. Електрическият бастун бе облегнат на една от лабораторните скамейки. Дръжката му бе дръпната и разкриваше две жици. Когато очите на Дерин свикнаха с тъмното, тя установи, че те са свързани със захранването на кораба. Проклетникът презареждаше бастуна си, въпреки обещанието, което бе дал на капитана.
Дерин направи няколко предпазливи крачки. Кракът още я болеше от удара на гадната машинария. Тя коленичи до куфара и започна внимателно да рови вътре.
Не намери нищо освен дрехи.
Тя се намръщи н огледа стаята. Доктор Бъск бе отнесъл повечето от изследователските инструменти, така че лабораторията не изглеждаше така претъпкана, както обикновено. Нямаше много място, където да скриеш нещо, поне не и такова, което може да предизвика взрив с радиус от седемдесет километра. Малките светкавички обаче бяха посочили право нагоре към каютата. Каквото и да беше скрил Тесла, бе тук!