Тя изруга под носа си. Бе в стила на изследователката да накара Дерин да търси нещо, без да й каже точно какво е то.
Докато се чудеше, някой драсна тихо по вратата. Алек я предупреждаваше за нещо...
Нямаше къде да се скрие, затова Дерин пълзешком се озова под кревата.
Зачака в тъмното. Сърцето й барабанеше лудо. От коридора не се чуваше нищо. Единствено дишането на господин Тесла и полъхът на вятъра нарушаваха тишината. Може би някой от екипажа бе минал край каютата...
Но тогава някой почука на вратата. Дерин се сви още повече, а шумът се усили. Накрая вратата се отвори и стаята отново бе осветена от зеленикавата светлина на червеите.
Дерин изруга наум - не бе заключила зад себе си. Два кожени ботуша се появиха до кревата и тя чу името на Тесла сред порой думи на руски. Тесла отговори. Звучеше сънен и объркан.
Тогава пред нея се появиха два боси крака, а разговорът продължи на руски.
Докато лежеше, Дерин осъзна, че нещо я боде по гърба. Тя се протегна назад и напипа предмет, увит в брезент. Бе твърд като камък.
Момичето преглътна. Явно търсеше това, но то не бе много по-голямо от футболна топка. Нима Тесла бе изминал десет хиляди километра за нещо толкова малко?
Щеше да вдигне прекалено много шум, ако се обърнеше да го разгледа, затова затаи дъх и зачака, втренчена в кожените ботуши. Опита се да игнорира болката в собствения си крак.
Най-сетне разговорът свърши. Ботушите се отдалечиха и напуснаха каютата, а босите крака се размърдаха. Дерин стисна юмруци. Дали Тесла щеше да провери безценния си товар под кревата?
Краката обаче зашляпаха по пода и тя чу скърцането на бравата. Вероятно се чудеше как бе влязъл руският му приятел. Но можеше ли да е сигурен, че се е сетил да заключи преди лягане след дългия и тежък ден?
Звукът от поставянето на ключ долетя до ушите й, после резето изщрака. Вратата бе заключена. Босите крака приближиха кревата, който изскърца над нея, когато :мъжът отново си легна.
Дерин остана неподвижна, заслушана в дишането му. Трябваше да чака много дълго, за да е сигурна, че е заспал отново - помисли си тя. Осъзна и единствената полза от болката в крака й - поне нямаше да се унесе.
Мистериозният предмет продължаваше да й убива, а размерът му я плашеше. Как можеше машинарията да засече нещо толкова малко в другия край на кораба?
„Магнитни полета“, бе казал Клоп.
Дерин бръкна в джоба си и извади компаса. Тя го побутна напред, докато лунната светлина не го огря...
Очите й се ококориха. Стрелката сочеше право към обекта и носа на кораба. Само дето летяха на юг-югозапад, а не на север.
Мистериозният предмет бе намагнетизиран. Това бе търсил Тесла!
Дерин преброи до хиляда, преди да се осмели да се обърне. Свали леко брезента и пъхна пръсти под него. Усети студен метален допир. Не гладък, а грапав като парче старо сирене.
Опита се да вдигне предмета, но той не помръдна. Явно беше много тежък, но това не я изненада. Дори за кухите въздушни бомби трябваха двама мъже.
Какво, по дяволите, бе това нещо?
Доктор Барлоу може би щеше да разбере, ако Дерин успееше й покаже поне някакви частици. Тя си спомни прочетеното за компасите от Наръчника по аеронавтика. Желязото бе единственият магнитен елемент и в ядрото на земята имаше достатъчно от него, за да могат компасите да работят. Потърка метала и подуши пръстите си. Долови дъх като от току-що пролята кръв.
В кръвта също имаше желязо.
А желязото бе по-меко от стомана.
Дерин извади ножа си и пъхна острието под брезента. Заопипва, докато не намери ръбче, което стърчеше от грубата повърхност на предмета. Тесла вече хъркаше и тя започна да стърже по желязото. Брезентът обаче заглушаваше звука.
Докато работеше, си зададе куп въпроси. Дали оръжието на Тесла не бе използвало някакъв заряд и това бе остатъкът от него? Или електрическата експлозия някак си бе събрала всичкото желязо в почвата на Сибир на едно?
Едно бе сигурно - твърдението на господин Тесла, че лично е причинил цялото унищожение, вече не изглеждаше толкова невероятно.
Най-сетне ръбчето се отчупи и Дерин го прибра в джоба си. Внимателно се протегна. Нямаше да е добре, ако рухнеше, докато се мъчи да излезе от стаята.
Тя изпълзя изпод леглото и тихичко се изправи, като не изпускаше спящия Тесла от поглед. Гърдите му се издигаха и спускаха равномерно, докато тя вадеше ключовете си. Вратата се отвори с тихо щракване. Миг по-късно Дерин бе в коридора.
Алек я чакаше с нож в ръка. Изглеждаше пребледнял. Боврил я следеше от рамото му, ококорен и напрегнат.
Дерин докосна с пръст уста, след което се обърна и отново заключи стаята. С едно махване на ръката подкани Алек да я последва към трапезарията на курсантите. Той тръгна. Изглеждаше напрегнат, а очите му не спираха да шарят към всеки коридор, покрай който минаваха.