Имперският орел бе твърде голям, за да се побере в клетката за вестоносни птици, и затова бе застанал на сигналната маса. Той пристъпваше от крак на крак и пърхаше с лъскавите си черни криле.
Дилан не бе излъгал. Птицата бе двуглава, а двата врата се бяха увили един в друг като пернати змии. Докато Алек гледаше съществото, занемял от ужас, едната глава клъвна другата, а от клюна й се подаде яркочервен език.
- Боже мили - прошепна той.
- Нали ти казах - отвърна Дилан, - имперски орел.
- Абоминация* *. Това е абоминация.
Понякога Дарвинистките същества изглеждаха сякаш създадени да бъдат ужасяващи вместо полезни.
- Това е просто двуглава птица - сви рамене Дилан, -като тази на царския герб.
- Да, разбира се - отговори Алек, - но на герба е символ.
- II това зверче е символ. Просто е истинско.
- Добро утро, принц Александър - намеси се доктор Барлоу, която напусна групата офицери и прекоси мостика с царския свитък в ръка. - Виждам, че вече си се запознал с вестоносеца. Великолепна изработка от страна на руснаците, не мислиш ли?
- Добро утро, госпожо - каза Алек. - Не съм сигурен, че това животно е великолепно, по-скоро го намирам за...
Той преглътна. Дилан току-що бе нахлузил чифт черни соколарски ръкавици...
- Буквалистично, предполагам - засмя се доктор Барлоу. - Но цар Николай обича домашните си любимци.
- Любимци! - повтори Лорисът й, който бе застанал върху клетката за вестоносци. Боврил се изкикоти. Двете създания започнаха да си бъбрят глупости, както правеха винаги, щом се срещнат.
Алек отклони поглед от орела.
- Всъщност се интересувам повече от съобщението, отколкото от преносителя му.
- Ах... - въздъхна тя и стисна свитъка. - Опасявам се, че това е военна тайна, поне засега.
Алек се намръщи. Съюзниците му в Истанбул никога не бяха пазили тайни от него.
Само да бе останал там! Според вестниците бунтовниците вече контролираха столицата, а остатъкът от Османската империя също бе пламнал. Там щяха да го уважават, а не да го приемат като загуба на водород. И наистина, помощта, която беше оказал на бунта срещу султана, явно бе най-полезното нещо, което бе вършил някога. Беше коствал на германците могъщ Машинистки съюзник и бе доказал, че той, принц Александър от Хохенберг, може да играе важна роля в тази война.
Защо бе послушал Дилан? Защо се бе върнал на този чудовищен кораб?
- Добре ли сте, принце? - попита доктор Барлоу.
- Просто ми се искаше да знам какво сте намислили -отвърна Алек. В гласа му се прокрадна гняв.
- Ако ме бяхте оковали и отвели в Лондон, поне щях да знам какво става. Какъв е смисълът да кръжим на другия край на света?
- Войната ни принуждава да правим странни неща, принц Александър - опита се да го успокои доктор Барлоу. - В крайна сметка корабът не ви донесе лош късмет, нали?
Алек изсумтя, но не можеше да отрече думите й. „Левиатан“ го бе спасил от това да прекара войната в мразовития си замък в Алпите. И го бе отвел в Истанбул, където той бе нанесъл първия си удар срещу германците.
- Може би не, доктор Барлоу - овладя се той, - но бих предпочел сам да избирам пътя си.
- Това може да стане по-скоро, отколкото си мислиш.
Алек повдигна вежда. Какво ли имаше предвид?
- Хайде, принце мой - обади се Дилан. Орелът вече бе
закачулен и стоеше кротко на ръката му - Няма смисъл да се спори с изследователи. А и трябва да нахраним птицата! 1 2
Орелът се оказа доста миролюбив, поне след като Дерин постави качулки на главите му.
Той бе застанал на покритата й с ръкавица ръка и си тежеше стабилно - почти пет килограма. Докато вървяха по кърмата, Дерин благодари на съдбата, че все пак птиците имат кухи кости.
Птичарникът бе отделен от главната гондола на половината път до коремната перка. Коридорът, който водеше към него, бе отопляван от гастритния канал, но леденият вятър отвън караше мембраната да се гърчи и от двете им страни. Предвид факта, че вървяха в стомаха на въздушен кораб, изграден от огромен кит и още стотина други животни, бе невероятно, че не миришеше чак толкова лошо. Миризмата бе като от обор през лятото.
Алек не изпускаше от поглед имперския орел.
- Дали има и два мозъка? - попита той.
- Разбира се - отговори Дерин. - Каква полза от глава, в която няма мозък?
Боврил се изкикоти, тъй като знаеше, че Дерин има предвид Машинистите. Все пак обаче не доизказа шегата, тъй като бе забелязала, че тази сутрин Алек е изнервен.