- Можеш да го свалиш - каза Дерин, когато затвориха вратата зад гърба си.
Алек погледна към ножа за миг, след което го прибра обратно в ботуша си.
- Щях да полудея - призна той, - докато те чаках. Когато онзи мъж се забави, едва не нахлух вътре, за да се уверя, че си добре.
- Слава богу, че не го направи - каза тя и се запита защо ли Алек е толкова нервен тази нощ. - Щеше да вдигнеш много шум за нищо. Освен това, докато се криех под леглото от руснака, намерих нещо!
Тя извади парчето метал от джоба си и го постави на масата за хранене. Не изглеждаше нещо особено. Просто малко черно топче с размера на кутрето на Боврил.
- Не може Тесла да е дошъл само за това - отвърна Алек. - Много е малко!
- Това е само нищожно парченце от него, Dummkopf! Остатъкът е не по-малък от празната ти глава.
Алек дръпна един стол и седна до масата. Изглеждаше изтощен.
И все пак е много малко. Как го е засякъл инструментът?
- Гледай само. - Тя извади компаса си и го приближи до метала. Стрелката веднага започна да трепти.
- Това е намагнетизирано желязо!
Боврил слезе от рамото на Алек и отиде до предмета, за да го подуши.
- Намагнетизиран - повтори зверчето.
- Не разбирам - отвърна Алек - какво общо има магнетизма с експлозията?
- Работа на изследователите е да намерят отговор на този въпрос.
- Аз все пак ще попитам и Клоп. Трябва да разберем дали Тесла казва истината, преди да слезем от кораба.
- И защо? - намръщи се Дерин.
Алек потропа с пръсти по масата, след което поклати глава.
- Не мога да ти кажа.
Нервите на Дерин се изопнаха. Алек я гледаше много особено тази вечер. Не беше само от умората. Бе изглеждал напрегнат цялата нощ, а сега в очите му се четеше ярост.
- Как така не можеш да ми кажеш? Алек, какво не е наред?
- Трябва да те питам нещо простичко - каза той бавно. -Ще ме изслушаш ли внимателно? Ще ми кажеш ли истината?
- Просто питай - кимна тя.
- Добре тогава. - Той си пое дълбоко въздух. - Мога ли да ти вярвам, Дерин? Да ти имам пълно доверие?
- Да. Разбира се.
Алек въздъхна и се изправи. След това се обърна и без да продума, си излезе от стаята.
Дерин се намръщи.
Какво, по дяволите...
- Мога ли да ти вярвам, Дерин? - повтори Боврил, след което се протегна на масата, кискайки се.
Стомахът й се сви на топка.
Алек я бе нарекъл „Дерин“.
Той знаеше.
Тя бе момиче. Казваше се Дерин Шарп и бе момиче, дегизирано като момче.
Алек тръгна към каютата си с бавни, отмерени крачки, но имаше чувството, че му се вие свят. Зеленикавото сияние от светлочервеите му изглеждаше противоестествено, както първия път, когато се бе качил на борда на „Левиатан“.
Вдигна ръка, за да запази равновесие, и прокара пръсти по стената като слепец. Изкуствено създаденото дърво потръпна под допира му. Целият противен кораб пулсираше с живот. Бе пленник във вътрешността на извращение с природата и Божието творение.
А най-добрият му приятел го бе лъгал от момента, в който се бяха срещнали.
- Алек! - долетя задъхан шепот зад гърба му.
Част от него се зарадва, че Дерин го е последвала. Не защото искаше да говори с нея, а защото можеше отново да и обърне гръб.
Продължи да върви.
- Алек! - повтори тя. Вече викаше, достатъчно силно, че да разбуди спящите мъже наоколо.
Алек почти стигна офицерските каюти. Нека ужасното момиче си крещи, нека събуди всички!
Тя бе излъгала и тях, нали? Капитана си, офицерите, останалите курсанти. Бе се заклела в служба на крал Джордж, но и това бе лъжа.
Ръката й го стисна за рамото.
- Спри веднага, глупав принце!
Алек се извърна и я изгледа кръвнишки. Стори му се ужасно да види острите й черти по нов начин. Да разбере как е бил измамен.
- Ти ме излъга - прошепна той.
- Очевидно. Нещо друго няма ли да кажеш?
Алек се ококори. Каква наглост!
- Толкова много приказки за дълга, а дори не си войник.
- Аз съм войник! - изръмжа тя.
- Ти си момиче, облечено като войник.
Алек разбра, че думите му я нараниха, след което се извърна. Беше доволен.
Но и ядосан.
До този момент не го бе вярвал. Статията във вестника, лъжите за баща й, дори шепотът на перспикациуса не го бяха убедили. Накрая обаче Дерин бе отговорила на собственото си име, без дори да мигне.
- Повтори го - излая тя зад гърба му.
Алек не забави крачка. Не искаше да води този нелеп разговор. Просто искаше да се прибере в каютата си и да заключи вратата.