- Ами ако имат различно мнение за това накъде трябва да полетят?
- Ами ще се сбият - засмя се Дерин, - като всеки друг. Не мисля обаче, че спорят кой знае колко много. Мозъкът на птиците е съставен главно от оптични нерви. Нямат кой знае каква мисъл в главата си.
- Е, поне не осъзнават колко ужасно изглеждат.
Изпод едната качулка долетя писък, който Боврил повтори.
- Щом двуглавите птици са толкова ужасни - намръщи се Дерин, - защо имаше такава на Бурехода си?
- Това бе гербът на Хабсбургите. Символ на моето семейство.
- И какво символизира? Погнусата?
Алек завъртя очи, след което изнесе цяла лекция:
- Двуглавият орел е използван първо от византийците, за да покаже, че империята им владее както Изтока, така и Запада. Но когато съвременен кралски двор използва символа, едната глава олицетворява земната власт, а другата - духовната.
- Духовната?
- Принципът, че властта на краля идва от Бога.
- Нека отгатна - изсумтя Дерин. - Някой крал е измислил това, нали?
- Малко е старомодно, предполагам - отвърна Алек, но Дерин не знаеше дали все пак не го вярва. Главата му бе пълна с мухлясали глупости, а и той не спиреше да мърмори как провидението го е напътствало Откакто е напуснал дома. Твърдеше, че му е писано да спре войната.
Според нея обаче войната не можеше да бъде спряна от един човек, бил той принц или селянин, а на съдбата не й пукаше какво е mi сан о на хората. В крайна сметка, помисли си Дерин, на нея й бе писано да е момиче, което се препъва в полите си и гледа ревливи и сополиви дечица. Тя обаче бе избягнала тази участ с малко помощ от страна на шивача си.
Разбира се, не бе успяла да избегне влюбването в малоумен принц, което изобщо не звучеше войнишко. Затова бе обречена да бъде негов приятел и съюзник, макар сърцето й да казваше друго. Беше цяло щастие, че Алек е зает със собствените си глупости и проблемите на целия безумен свят, за да забележи. Разбира се, на нея й бе лесно да скрие чувствата си, тъй като той не знаеше, че е момиче. Никой на борда не знаеше - освен граф Волгер, който, макар да бе негодник, поне можеше да пази тайна.
Пристигнаха до птичарника и Дерин се протегна към ключалката на вратата. Не можа обаче да отключи само с една ръка, а и беше тъмно.
- Ще светнеш ли за малко, божествени ми принце?
- Разбира се, господин Шарп - отвърна Алек, след което се пресегна към свирката си, погледна я притеснено и изсвири.
Светлочервеите под кожата на кораба заблестяха и коридорът потъна в мека зеленикава светлина.
Боврил се присъедини към свиренето. Гласът му бе като сребърни камбанки. Светлината стана по-ярка.
- Браво, зверче - похвали го Дерин, - от теб ще излезе добър курсант.
- За разлика от мен - въздъхна Алек.
Дерин не обърна внимание на самосъжалението му, а отвори вратата на птичарника. Разнесе се крякане и грачене, а имперският орел се вкопчи в ръката й по-силно. Остротата на ноктите му се усещаше дори през соколарската ръкавица.
Тя поведе Алек по високия коридор. Търсеше свободно място. Имаше общо девет клетки - три под нея и по три от двете й страни. Всяка от тях бе с височина един човешки бой. По-малките хищници и вестоносци не спираха да хвърчат напред-назад, докато артилерийските ястреби стояха царствено на поставките си и не обръщаха внимание на по-дребните птици наоколо.
- Бога ми - чу се гласът на Алек зад нея, - тук е пълна лудница!
- Лудница! - повтори Боврил н скочи от рамото на момчето върху парапета.
Дерин поклати глава. Алек и хората му често намираха кораба за твърде шумен. Животът бе непредвидим и неконтролируем в сравнение с машинариите им. Екосистемата на „Левиатан“ се състоеше ето различни вида, които живееха в симбиоза. Това бе много по-сложно от коя да е бездушна машина и затова не беше чак толкова добре подредено. Но така светът бе по-интересен, смяташе Дерин. В живота няма скорости и не можеш да кажеш какво ще изскочи иззад ъгъла.
Тя никога не бе очаквала, че ще помага в Машинистка революция, че ще бъде целуната от момиче или че ще се влюби в принц. Но всичко това се бе случило миналия месец, а войната едва беше започнала.
Дерин забеляза клетката, която птичарите бяха опразнили, и дръпна улея за влизане над нея. Не можеше да остави имперския орел с другите птици. Не и докато е гладен.
С едно движение тя свали качулките от главите му и го постави в улея. Той се спусна до клетката, завъртайки се във въздуха като есенно листо. След това се настани на най-големия прът. Оттам загледа нещастно останалите птици и се размърда от крак на крак.
Дерин се запита в каква ли клетка живее при царя. Сигурно в златна, с дебели мишки, сервирани в сребърен поднос, и без други птици, които да му миришат.