След което добави:
- За момиче.
Дерин изгледа кръвнишки благородника. Вече нямаше стражи пред каютите на Машинистите, но някой в коридора можеше да го чуе. Тя затвори вратата на каютата, след което се обърна към графа.
Той единствен на кораба знаеше коя е всъщност и, общо взето, се стараеше да не го показва.
- Какво искаш? - попита тихо тя.
Той не я погледна, а вместо това отбеляза дружелюбно, все едно просто си бъбреха:
- Забелязах, че екипажът подготвя нещо.
- Да, получихме съобщение тази сутрин. От царя.
- От руския цар? - погледна я Волгер. - Променяме ли курса?
- Опасявам се, че това е военна тайна. Никой не знае, освен офицерите.
Дерин се намръщи.
- И изследователката, предполагам. Алек я попита, но тя не искаше да каже.
Графът намаза масло върху навлажнената си филия и се замисли. През месеца, в който Дерин се бе крила в Истанбул, той и доктор Барлоу, изглежда, се бяха съюзили. Тя правеше така, че той да научава новините около войната, а той й предлагаше мнението си по въпроси, свързани с политиката и стратегията на Машинистите.
Дерин обаче се съмняваше, че Барлоу ще отговори на въпроса му. Вестниците и слуховете в тях бяха едно, тайните заповеди, подпечатани лично от руския цар -друго.
- Може би ти ще успееш да разбереш истината.
- Не, не бих могла - отговори Дерин, - това е военна тайна.
Волгер отпи от кафето си.
- Въпреки това тайните се пазят трудно. Не мислите ли?
На Дерин й се догади, както ставаше винаги, щом граф
Волгер я заплашеше. Бе немислимо другите да разберат истината за нея. Това означаваше да се откаже и от въздушния флот, и от приятелството си с Алек.
Тази сутрин обаче не й бе до заплахи.
- Не мога да ви помогна, графе. Само старшите офицери знаят.
- Сигурен съм, че умно момиче като теб, което се прикрива толкова ловко, ще може да разбере какво става. Една тайна в замяна на друга, какво ще кажеш?
Страхът изгаряше Дерин и тя почти се предаде. Но тогава си спомни нещо, което Алек й беше казал.
- Не може да позволите на Алек да узнае истината за мен.
- И защо не? - отпи от чая си Волгер.
- Преди малко бяхме в птичарника. Почти му казах. Понякога се случва.
- Сигурен съм. Но не го направи, нали? - изцъка Волгер. - Понеже знаеш как ще реагира. Колкото и да сте привързани един към друг, ти си от простолюдието.
- Знам. Освен това съм войник, при това добър.
Тя направи крачка напред и се опита да прогони треперенето от гласа си:
- Аз съм войникът, който Алек можеше да бъде, ако не бе отгледан от снобари като вас. Животът, който той изпуска като син на ерцхерцога, е мой.
Волгер се намръщи. Все още не я разбираше. Всичко в ума на Дерин обаче се проясни.
- Аз съм момчето, което Алек би желал да бъде. Повече от всичко. Искате да му кажете, че съм момиче? Освен че е изгубил родителите и дома си, смятате да му отнемете и най-добрия приятел? Според вас как ще приеме този удар?
Мъжът продължи да я гледа, докато разбъркваше чая си.
- Може да се разстрои...
- И аз така мисля. Приятна закуска, графе.
Докато излизаше от стаята, Дерин си позволи да се усмихне.
1
Ъгломерен уред за астрономически н геодезически наблюдения. - Бел. ред.
2
Нещо, вдъхващо отвращение, ненавист (лат.). - Бел. ред.
- Той, разбира се, е напълно луд - каза Алек.
- Хайде, момчета, към артилерийските ястреби! -извика господин Ригби.
Въжетата се бяха оплели близо до предницата на кор
- Онези хора по въжетата, изглежда, си разбират от работата - рече капитан Хобс, - а вятърът в каньона не е силен.
Кошмарът се бе завърнал. Адмиралтейството демонстрира мъдрост и награди Алек с медал за храброст в същия ден, в който САЩ обявиха война на Германия.
ТРИ
Леденият вятър нахлу в товарното отделение веднага щом вратата се отвори, и кожените ремъци по костюма на Дерин заплющяха. Тя си сложи защитните очила, подаде се навън и надникна към терена под кораба.
Земята бе покрита със сняг и осеяна с борови дръвчета. Тази сутрин „Левиатан“ бе прелетял над сибирския град Омск, без да спира за провизии, и продължи неотклонния си курс на север, към някаква тайна дестинация. Дерин обаче не бе имала време да се чуди накъде летят - в трийсетте часа, които бяха минали от пристигането на имперския орел, бе заета да тренира за предстоящата операция.
- Къде е мечката? - попита Нюкърк, който се спусна до нея, увиснал на предпазното въже.
- Пред нас. Пести силите си.
Дерин стисна ръкавиците си, след което изпита тежестта си върху голямото въже на лебедката. Бе дебело като кръста й и направено да вдига двутонна доставка с провизии. Такелажниците бяха работили по апарата цял ден, но това беше първият му истински тест. Маневрата не бе описана дори в Наръчника по аеронавтика.