- Не обичам мечки - оплака се Нюкърк. - Някои зверчета са просто прекалено големи.
Дерин посочи куката на края на въжето, голяма като полилей в бална зала.
- Тогава внимавай да не закачиш носа на зверчето с това. Може да се ядоса.
Очите на Нюкърк се изцъклиха зад предпазните очила.
Дерин го потупа по рамото. Завиждаше на позицията му в края на въжето. Не беше честно, че Нюкърк бе научил нови неща, докато тя и Алек подготвяха революцията в Истанбул.
- Благодаря ви, че ме изнервихте допълнително, господин Шарп!
- Мислех, че си правил това и преди.
- Да, в Гърция, но с пощенски пликове, а не с многотонен товар! И от каляски, а не от гърба на гигантска мечка!
- Звучи доста различно - съгласи се Дерин.
- Принципът е същият, момчета - обади се господин Ригби зад гърба им. Макар да гледаше към джобния часовник, не пропускаше нищо, дори виещия сибирски вятър.
- Крилете ви, господин Шарп.
- Да, сър. Като добър ангел хранител. - Дерин намести аероплана на раменете си. Щеше да носи Нюкърк и да използва крилете, за да го намести над бойната мечка.
Господин Ригби даде знак на хората, отговарящи за лебедката.
- На добър час, момчета!
- Благодаря ви, сър! - отговориха двамата курсанти едновременно.
Лебедката започна да се върти, а куката се спусна надолу към отворените врати. Нюкърк се хвана за нея и се премести върху по-малкото въже, което трябваше да издържи и двамата, докато летяха.
Дерин остави крилете на аероплана да се разперят. Когато пристъпи към отвора, вятърът се усили и стана по-студен. Слънцето я заслепи дори през кехлибарените стъкла на очилата й. Тя хвана здраво хамутите, които я свързваха с Нюкърк, и извика:
- Готов ли си?
Той кимна. Двамата полетяха към празнотата, която фучеше под тях...
Потокът от леден въздух повдигна Дерин към кърмата, а светът около нея се завъртя. Земята и небето започнаха да разменят местата си. Тогава обаче крилете й полетяха, стабилизирани от люлеещия се Нюкърк като хвърчило, държано от здрава ръка.
„Левиатан“ започваше да се спуска. Сянката на кита под тях стана огромна, като черно петно, покрило околната пустош. Нюкърк все още стискаше куката, а ръцете му бяха увити около въжето, докато вятърът плющеше около него.
Дерин размърда крилете си. Те бяха от същия тип, който бе носила след спусканията си от Хъкслита. Усещането обаче не можеше да се сравнява с това да бъдеш теглен от боен кораб с пълна скорост. Крилете се изпънаха, за да я отведат вдясно на борд, а Нюкърк я последва, като се спускаше бавно към размазания терен под тях. Когато Дерин отново намери посоката си, се завъртя напред-назад под кораба заедно с Нюкърк - като махало на огромен часовник, който внезапно спира.
Крехките криле едва удържаха тежестта на двамата курсанти. Пилотите на „Левиатан“ трябваше да ги свалят където трябва. Дерин можеше да коригира мястото им съвсем малко.
Корабът продължи да се спуска, докато двамата с Нюкърк не се озоваха на по-малко от двайсет метра над земята. Той извика, когато ботушите му забърсаха върха на високо борово дърво, пръскайки облак заледени иглички във въздуха.
Дерин погледна напред... и видя бойната мечка.
С Алек бяха забелязали няколко тази сутрин. Тъмните им сенки се открояваха по Транссибирския път. Изглеждаха впечатляващи дори отдалеч, но отблизо Звярът наистина бе чудовищен. Раменете му се издигаха на височината на къща, а парещият му дъх изпълваше въздуха като пушек от комин.
Огромният товар беше вързан на гърба му. На него имаше метален кръг, за който трябваше да се закачи куката. Четирима мъже в руски униформи тичаха около животното и проверяваха дали товарът е добре опакован.
Дългият камшик на ездача изплющя във въздуха, а мечката тръгна към една тясна част от пътя, която се пресичаше с маршрута на „Левиатан“.
Звярът се затича. Според доктор Бъск една мечка можеше да поддържа скоростта на въздушен кораб за съвсем кратко. Ако Нюкърк не успееше да закачи куката от първия път, щеше да се наложи да опишат кръг във въздуха, за да може животното да си почине. Часовете, спестени от това, че не бяха кацнали, щяха да бъдат наполовина изгубени.
А царят, изглежда, искаше товарът да бъде доставен възможно най-бързо.
Когато въздушният кораб приближи мечката, Дерин почувства тежките й стъпки да разтърсват въздуха. Облаци сняг се вдигаха под краката й. Момичето си представи ескадрон от такива чудовища в битка, обсипани с шипове и с дузина стрелци на гърба си. Германците бяха луди да започват тази война, изправяйки се не само срещу летящите китове и кракени на Британия, но и срещу огромните чудовища на Русия и Франция.