- Двигателите му са Машинистки. Да не би немците да му дърпат конците?
- Всички Велики сили подкрепят една или друга фракция. Световната война обаче вдигна залозите.
Дерин въздъхна. Алек бе прав за едно. По един или друг начин, тази война бе подпалила цялата планета. Дори в този далечен конфликт се долавяше ехото от сблъсъка на гигантските машини и бойни зверове в Европа.
Това бе още една причина Алек да се чувства зле и да смята, че бедите на целия свят произтичат от него. Понякога на Дерин й се искаше да може да изгони вината от сърцето му или да го защити от всички ужаси на войната. Или поне да го накара да забрави.
Когато „Левиатан“ забави ход, видяха дъното на каньона. Имаше няколко Машинистки двигателя, но като цяло бунтовниците бяха Дарвинисти. Изкуствена царевица оцветяваше земята в пъстри цветове, а до една висока каменна стена беше вързано стадо изкуствени говеда с големината на трамваи. Шестокраки магарета носеха товар по тесните пътеки, водещи до каньона, а две подобни на калмари животни кръжаха във въздуха и лениво скубеха трева и кактуси с пипалата си.
На върха на скалата обаче имаше още една Машинистка дяволия - безжична кула.
- Ето как Хърст е уредил това.
- Нали уж Тесла е експертът по безжична комуникация? -учуди се госпожица Роджърс.
- Не разбира обаче от контрабанда. Мечтата му е да има световен мир.
- И въпреки това е създал оръжие като Голиат?
Дерин нямаше отговор на този въпрос.
„Левиатан“ се наклони леко на вятъра и ресните се нагънаха, за да го свалят надолу. Скатовете кацнаха на прилично разстояние от тях, но Дерин се запита дали нямат скрити оръжия. Щом мексиканците ползваха контрабандни Машинистки технологии, като нищо можеха да имат и бойни ракети. Поне артилерийските ястреби още кръжаха в небето, готови да се спуснат във всички посоки при най-малкия намек за опасност.
Скоро стените на каньона се издигнаха около летящия кит. Дерин се почувства като в капан. Бе странно да се намира на гърба на животното и въпреки това да има каменни стени от двете си страни. Ако им крояха номер, можеха да бягат само нагоре.
Носът на въздушния звяр се наклони към кулата, а група такелажници застанаха на арбалета, който щеше да изстреля куката за закотвяне.
- Готови... - отвори уста Дерин, когато кулата приближи. - Огън!
Арбалетът изплющя и изпрати куката напред. Със звън на метална верига куката се закачи за основите на кулата.
- Дърпай! - извика Дерин и такелажниците затегнаха кабела, а с него и хватката на куката. - А сега я вържете!
Така корабът бе подсигурен, а стените на каньона отекнаха от шумоленето на кабелите, спускани по гондолата надолу. Капитанът щеше да свали кораба с налягане на въжета, вместо да изпусне от водорода. Така „Левиатан“ щеше да е готов да се изстреля като тапа от шампанско, в случай че ги нападнеха.
Очите на Дерин огледаха каменистата земя под тях. Мъжете, хванали въжетата на „Левиатан“, носеха пушки на рамо, но нямаше следа от тежки картечници, освен оръдията на входа на каньона. Те обаче бяха насочени надалеч от кораба и изглеждаха като реликви от отдавна отминала война.
- Нищо чудно, че шефът ви иска да удари едно рамо на генерал Виля - рече Дерин, докато сваляше далекогледа си. - Имат доста зверчета, но въоръжението им куца.
- И шефът каза така - въздъхна госпожица Роджърс. -Ще ми се да ми бе казал какво е намислил.
- Нямаше да е зле да каже и на нас!
Мъжете на земята опънаха въжетата във всички посоки. Дерин забеляза как Нюкърк се спуска надолу да помогне. Скоро започна да размахва ръце в опит да организира хората на Виля.
- Знаете ли испански, госпожице Роджърс?
- Колкото всяко момиче от Южна Калифорния. Което означава, че е доста по-малко, отколкото бих искала.
- II все пак вероятно сте единствената на този кораб, която владее езика - кимна Дерин. - Бъдете готова.
- Би ми било приятно да упражня езика, господин Шарп, но няма да е необходимо. Сигурна съм, че кинодейците на господин Виля владеят английски.
- Неговите какви?
- Не ви ли казах? Оттам се познават с господин Хърст. И двамата са във филмовия бизнес! - Госпожица Роджърс махна с ръка към лагера. - Това е начинът, по който Виля организира всичко. Той филмира битките си и ги праща в Лос Анджелис. На практика е филмова звезда!
- Хърст е сключил договор за филм с него?
- Договорът на Виля е с „Мючуъл Филмс“. Но шефът вероятно иска да участва. Хитро, нали?
- Прекалено - промърмори Дерин. Ако Хърст толкова обичаше мира, за какво му бе да праща оръжия в Мексико? Или се интересуваше само от филмите и кинопрегледнте си?