- Има нещо над нас, сър! -обади се един от такелажниците. - Горе на скалите!
Дерин погледна нагоре. Дебел стълб пушек се издигаше от края на каньона. Тя затвори очи и се вслуша във виковете на мъжете под нея.
И тогава го чу.
Машинистки двигател.
Нима бунтовниците имаха самоходи там горе? От въздуха не видя нищо, но машините можеха да се скрият в скалите без проблем.
- И оттам, сър! - извика друг човек. Дерин се извърна и видя втори облак пушек, който се издигаше от далечния край на каньона. Имаше също и облак прах, издаващ придвижването на огромни крака. Скатовете можеха и да нямат нищо по-мощно от картечниците „Гатлинг“, но самоходите можеха да мъкнат какво ли не.
Дерин изсвири за вестоносен гущер.
- Обкръжиха ни, а от мостика дори не виждат!
- Но за какво му е на генерал Виля да ни предава? - не разбра госпожица Роджърс. - На него му трябват пушките, които корабът носи.
- Може би иска и „Левиатан“! - отвърна Дерин. - Това е един от най-големите бойни кораби в Европа. С него ще стане непобедим в Мексико!
- Но така Хърст няма да получи драмата, която иска -махна с ръка госпожица Роджърс. - Ако бунтовниците ни избият, няма да се получи нищо!
- Дали обаче бунтовниците си падат по драмите, а?
- Тези бунтовници са цивилизовани и правят филмови сделки, младежо!
- Това не гарантира, че са с всичкия си! - отговори Дерин п усети как един гущер я дърпа за панталона.
- Курсант Шарп до мостика! По скалите около нас има самоходи, най-малко два. Може би сме попаднали в засада! Край.
Зверчето се втурна надолу, но щеше да му отнеме поне минута, преди да стигне мостика. Дотогава главата на кита щеше да е в обхвата на Машинистките картечници. Щеше да е невъзможно да ги пропуснат.
Тя се завъртя към скатовете. Не ги приближаваха. Засега.
- Само да можех да пратя скаут! - промърмори Дерин. Всички Хъкслита обаче бяха затворени в стомаха на кита, за да ги пазят от силния вятър.
- Сър - обади се такелажникът зад нея, - господин Ригби ни прати аероплани, в случай че капитанът поиска да слезете в лагера долу. Може да ползвате някой от тях.
- Да, само дето трябва да полетя нагоре. - Дерин понечи да продължи, но тогава видя как изпод краката на наземния екипаж се вдига прах, която се издига нагоре по каньона, носена от възходящия въздушен поток.
- Дайте ми едно от крилата! - извика тя. - Веднага!
Мъжът се затича да изпълни заповедта й, а тя се загледа във въздушното течение в каньона. Вятърът вееше право в носа на „Левиатан“. Ако Дерин литнеше напред, можеше да набере достатъчно височина, за да се издигне над скалите.
- Според мен сте прекалено подозрителен - обади се госпожица Роджърс.
Дерин не я удостои с внимание, а се обърна към групата мъже при арбалета:
- Ако пуснем дори най-малка част от баласта, режете кабела веднага, без да чакате заповеди. Ясно?
-Да, сър!
Пристигнаха двама мъже с аероплан, за който Дерин се закачи. След това взе двойка сигнални флагове и се отдалечи на около десетина метра от носа, за да набере скорост. Имаше само един проблем.
Кулата за закотвяне бе право пред нея.
- Да го вземат мътните - разпери ръце тя и се спусна към ръба. - Пазете се!
Такелажниците и госпожица Роджърс се наведоха, за да избегнат крилете на аероплана, а Дерин профуча покрай тях и скочи от ръба, като се понесе на вятъра. Кулата се издигна пред нея, но тя се наклони надясно, като едва не закачи металните основи.
Това я изкара от въздушния поток и тя се спусна надолу. След едно размахване на аеропланните криле обаче въздухът отново ги опъна и тя се издигна точно над стените на каньона.
Веднага видя единия от самоходите - двукрака машина, като стария циклоп на Алек. Беше грозна, което издаваше, че е направена от германците, и се тътреше точно към ръба на скалите.
Дерин подръпна крилете на аероплана към машаната, но отново слезе под скалите. Полетя право към каменната стена...
В последния момент премести тежестта на тялото си и крилете рязко се издигнаха и почти спряха във въздуха. Инерцията я пренесе на още няколко метра нагоре и Дерин застана на ръба на скалите. Ботушите й събориха няколко камъчета надолу, но тя някак си успя да остане на крака.
Самоходът се извиси над нея и наведе глава, за да я огледа по-добре. Огромното дуло на оръдието му се насочи право към нея.
- По дяволите - изпъшка тя.
Това изобщо не бе оръдие, а камера. Тя чу щракане, известяващо я затова, че образът й е заснет поне дузина пъти за една секунда.