Вятърът я отнесе обратно към ръба на скалите. Дерин се завъртя и успя да огледа каньона. Другият самоход бе същият. Голяма двукрака снимачна машина.
Бунтовниците не искаха да унищожат „Левиатан“. Искаха да направят филм за него!
Вестоносният гущер щеше да пристигне в мостика всеки момент. Ако капитанът се уплашеше и пуснеше баласта, въжетата щяха да бъдат изтръгнати от ръцете на стотиците необучени мъже долу. По-лошо: някои щяха да бъдат издърпани нагоре във въздуха, а след това пуснати от десетки метри височина. Генерал Виля може би не искаше да унищожи „Левиатан“ сега. Но ако загинеха част от хората му...
Дерин завъртя крилете на аероплана и скочи отново във въздуха.
0 ДВАТЕСЕТ И СЕДЕМ 0
- Онези хора по въжетата, изглежда, си разбират от работата - рече капитан Хобс, - а вятърът в каньона не е силен.
Никой от офицерите не му отговори. Те се бяха пръснали по мостика, всеки на различен прозорец, н оглеждаха околността за следи от засада. Боврил се размърда неспокойно върху рамото на Алек, усетил нервността във въздуха.
Бунтовниците навън работеха здравата, връзвайки въжетата към колове, забити здраво в земята, и метални халки, закачени за скалите. Въжетата потръпнаха, докато „Левиатан“ се спускаше надолу, а огромната му сянка започна да покрива по-голямата част от дъното на каньона. Капитанът не бе изпускал никакъв водород, в случай че им се наложеше да бягат. На Алек му се струваше, че въздушният звяр се бори с въжетата като Гъливер с лилипутите.
- Наистина ли смятате, че тези бунтовници ще ни помогнат? - попита той доктор Барлоу.
- Надявам се, предвид всичко, което ни се струпа на главата - подсмръкна тя. - Сигурна съм обаче, че господин Хърст просто иска малко повече драма за кинопрегледите си.
- Кинопрегледи - повтори Лорисът й и изцвърча.
- Не мога да повярвам, че се доверих на този човек - каза господин Тесла. Той бе в ужасно настроение, Откакто бяха започнали проблемите им, а се бе влошило още повече, когато от двигателния отсек докладваха, че повредата е заради горивото на Хърст.
- Може и наистина да иска мир - отвърна доктор Барлоу, - обаче войните продават вестници.
- Би трябвало да съм чувал за този Панчо Виля, нали? -попита Алек.
- Не излиза от вестникарските страници. - Господин Тесла се загледа през прозореца към мъжете на земята. -истинското му име е Франсиско Виля, но се нарича Панчо * * * * * *. понеже е приятел на бедните. Напада богати плантации и раздава заграбеното на селяните.
- Популярен трик на всеки бунтовник - рече доктор Барлоу, а Лорисът й подсмръкна. - Да се надяваме, че не напада въздушни кораби.
Алек поклати глава. Колкото и хаотичен да изглеждаше светът, той знаеше, че провидението го тласка към мира. Пътят му нямаше да свърши в този прашен каньон.
- Курсант Шарп до мостика! - долетя гласът на Дерин от нищото.
Всички очи се насочиха към вестоносния гущер на тавана.
- По скалите около нас има самоходи, най-малко два. Може би сме попаднали в засада! Край.
Хората в мостика се размърдаха неспокойно и Боврил потрепера. Офицерите погледнаха към капитана.
- Самоходи? - не повярва на ушите си Алек. - Но хората тук са Дарвинисти.
- Само дето по корабите си имаха Машинистки двигатели - посочи Тесла.
Доктор Барлоу погледна през прозореца.
- Това вече е неприятно. „Левиатан“ е уязвим на атака от високо.
Алек се опита да надзърне към околните страни, но балоните с въздух скриваха небето. Почувства се като в капан, погълнат от търбуха на кита.
Да го вземат мътните Хърст и неговите игрички!
- Пригответе се да изпуснете целия баласт - нареди капитанът.
- Да срежем ли въжетата, сър? - попита един от офицерите.
- Не си правете труда. С такова ускорение те ще се скъсат.
- Това е опасно - отвърна доктор Барлоу. - Както са опънати, въжетата може да обезглавят някого.
Хората навън търпеливо работеха, за да обезопасят въжетата, и не подозираха за заплахата, която ги грози. Сред тях имаше и крилата фигура с аеропланни криле.
- Нюкърк е навън - обърна се Алек към доктор Барлоу, -не можем да го оставим!
- Опасявам се, че се налага - поклати глава изследователката. - Ако това е засада, не можем да си позволим никаква слабост.
- Искате да кажете, че просто ще... - отвори уста Алек, но тогава по земята мина тъмна сянка - мъничка крилата фигура зад десния двигател на кораба.
- Готови... - вдигна ръка капитан Хобс.
Алек се втренчи към сянката, която описваше все по-тесни кръгове. Фигурата му напомни за аеропланните криле на гърба на Нюкърк.