- Дерин Шарп - прошепна Боврил.
- Чакайте! - извика Алек и се извърна към капитана. Направи две крачки към него, но един от стражите му препречи пътя. - Това е Дилан!
Капитанът се обърна, но без да сваля ръката си.
- Курсант Шарп каца надолу! - извика Алек. - Трябва да има причина!
Офицерите останаха нащрек, втренчени в капитана. Мъжът се поколеба за миг, след което погледна първия офицер.
- Погледни какво става.
Алек се обърна отново към прозорците и посочи въртящата се сянка. Мъжете по въжетата също я бяха видели и си подвикваха нещо.
- Как разбра, че е Шарп? - попита първият офицер.
- Понеже... ъъъ... - заекна Алек.
- Господин Шарп! - обяви тържествено Боврил.
Крилатата фигура на Дерин се показа под балона с въздух и се приведе под невъзможен ъгъл, докато размахваше сигналните флагове. Тя мина покрай прозорците на мостика в един миг и размаха ръце, след което изчезна.
- Някой разчете ли какво каза? - попита капитанът.
- 3-А-С, сър - отвърна един от навигаторите. - Толкова успях да разчета.
- Зае - отвърна капитанът - звучи като част от „засада“.
- Простете, сър - отвърна първият офицер, - но имаше и още. Като 3-А-С-Н-Е.
Капитан Хобс се поколеба и поклати глава.
Алек отиде на другия край на мостика. Сянката на Дерин се въртеше под тях и след миг момичето отново се появи. Летеше ниско до земята към предните прозорци, което накара мъжете на земята да се махнат от пътя й.
Отново размаха сигналните флагове, но тогава ботушите й се удариха в твърда земя. Дерин размаха ръце и изтърва флаговете.
Крилете я издигнаха във въздуха за последно, след което се свиха и тя спря рязко и се строполи. Мъжете я приближиха от всички посоки и скоро тя изчезна в облак прах.
- Някой разчете ли сигнала? - извика капитанът.
- М-А-Т?
- 3-А-С-Н-Е-М-А-Т - промърмори Боврил и внезапно всичко се нареди.
- Самоходите на скалите - обади се Алек, - те ни заснемат с камери!
- Самоходи с камери? - поклати глава капинанът. - За какво са им на бунтовниците такива машини?
- Те видяха, че Шарп лети - намеси се първият офицер. -Сър, трябва да изпуснем баласта...
- Филмът! - извика доктор Барлоу. - В онези бъчви имаше филмова лента! Значи бунтовниците имат камери! Това не е нападение!
Мостикът притихна за миг. Всички продължаваха да гледат капитана. Той скръсти ръце и забарабани с пръсти.
- Още не са стреляли - каза накрая той, - но бъдете готови да изхвърлите баласта при първия изстрел.
Алек си отдъхна, а ноктите на Боврил отхлабиха хватката върху рамото му. Тогава обаче доктор Бъск каза:
- Шарп е ранен!
Алек изтича до предната част на мостика, избутвайки стражите пред себе си. Видя я да лежи свита на земята на около стотина метра от тях.
- Излизам навън.
- Не мога да разреша това. Ваше Височество - прокашля се капитанът.
- Някой от вас владее ли испански? - попита Алек, като тайно се надяваше да се разбере с местните на латински или италиански.
Капитанът погледна към офицерите си, след което поклати глава.
- Може би не, но при всяко усложнение може да се наложи да изпуснем баласта.
- Именно. Ако не се разберем, може да настъпи тотална катастрофа. Дайте ми шанс да уредя това!
Капитанът остана замислен за миг, след което въздъхна и се обърна към доктор Барлоу.
- Вървете с него и вземете петима пехотинци със себе си.
Нюкърк вече бе до Дерин, а двамата бяха обкръжени от тълпа хора на Панчо Виля. Един от тях махаше с ръка и викаше medico, което означаваше „доктор“. Поне на италиански. Няколко въжета за кацане висяха свободни, а един офицер напразно се мъчеше да върне мъжете при тях.
- Дилан! - извика Алек и си проправи път през тълпата.
Бунтовниците отстъпиха и загледаха Боврил втренчено.
Нюкърк погледна нагоре. Лицето му бе цялото в прах.
- В съзнание е, но си е счупил крака.
- Разбира се, че съм в съзнание! - изкрещя Дерин. - И ме боли като за световно!
Алек коленичи до нея. Левият крачол на униформата й бе разкъсан и окървавен и тя бе допряла коляно до гърдите си, стиснала очи от болка.
Боврил изписука тъжно, а Алек хвана Дерин за ръка.
- Доведох доктор Бъск - каза той.
- Ах, ти, Dummkopf такъв! - озъби се тя.
Алек замръзна. Ранена или не, Дерин не можеше да си позволи някой хирург да снове около нея.
- Нюкърк, нареди на хората да се върнат на постовете си! - каза Алек, след което прошепна на Дерин. - Хвани ме за ръка. Ако успееш да се изправиш, може и да не направи пълен преглед.
- Стой от дясната ми страна - изпъшка тя и се хвана за рамото му. Алек преброи до три, затаил дъх, след което я изправи на един крак. Така двамата изчакаха доктор Бъск, който си проправяше път през тълпата, заобиколен от стражи.