Дерин се размърда и премести тежестта си от здравия си крак върху Алек, като с това едва не го събори. Тя де по-висока от него, осъзна той, и по-тежка, отколкото изглеждаше. Явно бе направила мускули от катеренето. Поне Боврил скочи на земята.
Алек стисна зъби и кимна на доктор Бъск.
- Господин Шарп изглежда сравнително добре.
Хирургът огледа Дерин от главата до петите.
- Редно ли е да стоите прав, господин Шарп? Здравата се изтърсихте.
- Всичко е наред, сър. Само си натъртих крака. - Тя закуцука напред, като Алек й помагаше на всяка крачка. -Ще ми мине като на кученце.
- Глупости, Шарп. Сядай долу. - Бъск бръкна в черната си кожена чанта и извади огромни ножици. - Нека погледна крака.
Дерин погледна към Алек и кимна, след което двамата я преместиха до една почти плоска скала. Дерин седна, а Боврил се сгуши в скута й, при което направи гримаса от тежестта на зверчето, но преглътна стона си.
В камъка зад нея имаше халка, за която бе закачено въже, трептящо от напрежение. Алек си представи, че ако се опъне, може да му отреже главата, и погледна нервно към мостика. Успя да различи капитана, който надничаше надолу с офицерите около себе си.
- Предадохме съобщението ти навреме - каза Алек.
- 3-А-С-Н-Е-М-А-Т - гордо повтори Боврил.
- Ще ми се само да не бях пращал първото - поклати глава Дерин и погали Козинката на Боврил. - Според госпожица Роджърс генерал Виля прави филми! Затова Хърст му носи амуниции и филмови ленти. Иска битки за кинопрегледите си.
- Кинопрегледи - повтори Боврил.
- Стой спокойно, момко - рече доктор Бъск, докато разкъсваше крачола на коляното. Плътта й изглеждаше бледа, ако се изключеше лилавото ожулване на коляното.
Тя погледна към Алек. В очите й се четеше тревога. Ако наистина бе счупила крака си, с маскировката й бе свършено.
- Сър - извика един от моряците, - някой идва!
- Използвайте дипломацията си, Ваше Височество -отвърна Бъск, без да вдига поглед от раната.
- Разбира се. - Алек хвърли към Дерин поглед, с който се надяваше да и вдъхне надежда, след което се изправи и се обърна към новодошлите. Две огромни животни приближаваха, като с това принудиха мъжете на земята да се отдръпнат.
Така пред погледа на принца се разкриха два гигантски изкуствени бика. Всеки от тях бе с височина от поне три метра, а рогата им бяха обковани с метал. Раменете им бяха широки като вагони на влак, а на гърба си носеха ездачи, които ги контролираха с вериги, стигащи до халки в носовете им. Зад всеки ездач имаше платформа, на която стоеше войник с „Гатлинг“ и камера.
Конникът между тях почти се губеше. Той носеше ботуши и бели панталони, шапка с малка периферия и късо кафяво яке, опасано с патрондаши. Дрехите му бяха измачкани, все едно току-що е станал от леглото, а над рунтавия му мустак надничаха две живи кафяви очи.
Алек знаеше съвсем малко испански, но реши да го използва, докато се покланяше:
- Somo Alexandar, principle de Hohenberg. - говореше с известен акцент:
- Искаше да кажеш soy. Генерал Франсиско Ви: революционен губернатор на Чихуахуа, на вашите услуп
- За мен е чест, генерале - поклони се отново Алек.
Това значи бе прочутият бунтовник, мексиканският Роб Худ. Алек се запита какво ли мисли той за богатия мл принц пред себе си и дали вече е взел страна в световш война.
Пистолетът на колана му бе „Маузер“. Немска машина.
- Вашият човек ранен ли е? - попита Виля.
Алек се обърна. Дерин бе направила гримаса от бол: докато Бъск поставяше някакъв компрес на коляното й.
- Надяваме се, не сериозно, сър.
- Личният ми лекар пристига. Интересно ми е защо обг скочи от кораба ви? Малко ни постресна.
- Заради самоходите - отвърна Алек и погледна нагоре Не разбрахме, че са там, за да ни снимат.
- Трябваше да се сетя - съжали мъжът. - Миналата зима един от тези самоходи плени цял отряд федерални войници. Помислиха, че ще ги изпозастреля!
Алек посочи към картечниците по гърбовете на чудовищните бикове.
- Разбираемо е. Малко хора биха допуснали, че в армията ще има камери.
- Но за твоя кораб няма проблем, а? - посочи Виля гондолата на „Левиатан“.
Алек погледна нагоре и видя как господин Франсис и един от хората му филмират всичко през отворения прозорец на столовата за курсанти. Ето че пак се бе озовал пред обективите!
- От тях няма измъкване - призна Алек. - Може ли да ни помогнете с двигателите?