- Естествено - поклони се мъжът на коня си. - Всичко е уредено със сеньор Хърст. Той се извинява за причинените неудобства.
Алек понечи да отвърне нещо хапливо, но тогава Дерин извика и той се извърна към нея. Доктор Бъск издърпваше якето й, като с това разкри кървава драскотина по лявата й ръка.
Всеки миг щеше да свали и ризата й!
Алек се обърна трескаво към генерал Виля.
- Моля ви, господине! Нека личният ви лекар побърза. Опасявам се, че нашият хирург... не е много компетентен.
- В такъв случай имате голям късмет. Доктор Асуела е перфектен лекар, особено за рани, придобити на бойното поле.
Виля посочи един от хората, които идваха, проправяйки си път през тълпата.
- Отведете го до приятеля си.
Алек се поклони и се върна обратно при Дерин, след което постави ръка на рамото на доктор Бъск.
- Генерал Виля настоява личният му лекар да прегледа господин Шарп.
- Защо, за бога?
- Защото ни е домакин - сопна се Алек, - не можем да си позволим да го обидим!
- Крайно необичайно - отвърна доктор Бъск, но направи крачка назад и отстъпи. Доктор Асуела идваше през тълпата. Той нямаше и четирийсет години и носеше костюм от туид с вратовръзка. На носа си имаше малки кръгли очилца.
Алек отиде при него, като се мъчеше да измисли как да скрие Дерин. Той погледна към яркото слънце и изрови още няколко думи на испански от мозъка си:
- El sol. Malo.
Мексиканският лекар погледна към Дерин, а след това към сянката на „Левиатан“, която бе само на няколко метра от тях.
- Може ли да върви? - попита той на отличен английски.
- Не можем да го местим - отвърна Алек. - Няма ли начин да го завием с нещо?
- Разбира се - отвърна докторът и раздаде заповеди на околните. Скоро няколко мъже донесоха брезентови платна около въжетата за кацане и така направиха импровизирана палатка, с която скриха Дерин от погледа на офицерите в гондолата на „Левиатан“.
Докато работеха, Алек дръпна доктор Бъск настрана.
- Генерал Виля иска да изпрати съобщение до капитана. Каза, че ще направи Каквото може, за да оправи кораба.
- Това, предполагам, трябва да е добра новина. Веднага ще пратя един от стражите...
- Би предпочел заповедите да бъдат предадени от офицер - поклати глава Алек.
Доктор Бъск се намръщи и погледна към палатката.
- Хубаво. Обаче наглеждай Шарп, става ли?
- Разбира се, докторе - въздъхна облекчено Алек. Сега оставаше само да опази тайната и от лекаря на бунтовниците или поне да му попречи да се разприказва.
На половината път до палатката Алек осъзна, че е излъгал трима души за около три минути. Нещо по-лошо - бе го сторил доста умело.
Той поклати глава, за да прогони обзелото го неприятно чувство. Дерин го бе помолила и той й бе дал дума. Това беше битка, която тя водеше всеки ден.
И сега той бе част от тази битка.
Панчо (умалително име на Франсиско) Виля -псевдоним на революционера Хосе Доротео Аранго Арамула (1878-1923). - Бел. ред.
Когато Алек се мушна в палатката, намери вътре само Дерин и доктор Асуела. Мъжете наоколо бяха оставили завивка за Дерин и куфарче с инструменти за лекаря. Сега обаче бяха при въжетата, а скърцането на лебедките по кораба се поднови. Боврил се уви около врата на Дерин и замърка.
- Добре ли си?
- Бил съм и по-зле - отвърна Дерин, но очите й не изпускаха от поглед пръстите на лекаря, докато той опипваше ръката й.
- Нищо счупено - рече той, - но драскотината е лоша. Трябва да я зашия. Свали си ризата.
- Не мога - отвърна Дерин, - не мога да мръдна ръката си.
Докторът се намръщи и отново я опипа.
- Как така? Преди миг я стисна в юмрук!
- Просто срежете ръкава - намеси се Алек и коленичи до тях, - ще ви помогна.
Доктор Асуела погледна разтревожено първо Дерин, а после и Алек, след което бръкна в куфарчето си. Извади ножици и сряза ръкава, с което оголи ръката й. Бялата й кожа бе станала хлъзгава от изтеклата кръв.
Дерин си пое дълбоко въздух. Свободната ръка на лекаря се бе опряла в гърдите й. Асуела се поколеба и се намръщи. и в следващия миг опря острието на ножиците в гърлото й.
- Какво имаш под ризата си? - изсъска той.
- Нищо! - отвърна тя.
- Не лъжи! Вързал си нещо. Обзалагам се, че е бомба. jAsesino!
- Бъркаш - обади се внезапно Боврил.
Асуела се обърка и погледна смаян към зверчето.
- Всичко е наред, докторе - предаде се Алек и вдигна ръце. - Дерин, свали ризата си.
Тя го погледна изумено и поклати глава.
Доктор Асуела отклони поглед от лориса.