Дерин и Нюкърк вече бяха над пътя, далеч от върховете на дърветата. Транссибирският маршрут бе едно от чудесата на света, дори Алек го признаваше. Прокаран от мамотини, той се простираше от Москва до Японско море и бе широк като поле за крикет - точно колкото да се разминат две мечки, без да си пречат.
Урсините не бяха лесни за отглеждане. Миналата нощ господин Ригби бе изкарал акъла на Нюкърк, като му разказа истории, в които те изяждат ездачите си.
„Левиатан“ скоро настигна мечката и Нюкърк даде знак на Дерин да го свали. Тя сви криле и почувства как въздухът профучава покрай нея, след което се сети за Лилит, която също бе летяла на аероплан. Дерин се запита какво ли прави момичето сега, в новосъздадената Османска република. След това прогони тази мисъл от главата си.
Товарът приближаваше, но кръгът, в който Нюкърк трябваше да вкара куката, се издигаше и падаше с всяка стъпка на гигантската мечка. Въпреки това Нюкърк свали куката, за да я приближи до целта. Един от руснаците се покатери върху товара в опит да помогне. Дерин наклони криле и свали Нюкърк още по-близо. Той метна куката. Чу се щракване на метал - куката се бе захванала за кръга!
Руснаците се развикаха и започваха да разхлабват въжетата, които придържаха товара към платформата. Ездачът на мечката размаха камшика си, като с това даде сигнал на пилотите на „Левиатан“.
Предницата на кита се издигна и въжето на куката започна да се опъва. Разбира се, товарът не помръдна от гърба на мечката. Още не. Не можеше да се добавят два тона на кораба просто така.
От „Левиатан“ започна освобождаването на баласт. Излязъл направо от гастритния канал на летящия кит, полетя във въздуха като гореща урина. Сибирският вятър обаче моментално го замрази и в небето се образува нещо като ореол.
Миг по-кьсно ледът ужили лицето на Дерин и забарабани по очилата й. Тя стисна зъби, но въпреки това успя да се засмее. Бяха улучили с първия опит. Багажът скоро щеше да е във въздуха. А тя летеше!
Смехът й обаче скоро секна. Във въздуха се разнесе гърлено ръмжене, което смрази кръвта й по-силно и от сибирския вятър.
Мечката се бе ядосала.
И съвсем не без причина. Замръзналите фекалии на хиляда зверчета валяха върху главата й и разнасяха смрадта на гущери вестоносци и светлочервен, Хъкслита и водородни хрътки, флашетни прилепи, пчели и птици, а не на последно място и на самия кит. Това бяха стотици видове, които бедната мечка не познаваше.
Тя вдигна глава и изрева отново. Огромните й кафяви рамене се разтърсиха гневно и подхвърлиха руския екипаж във въздуха. Руснаците обаче паднаха отново върху звяра, ловки като въздухоплавателп по време на буря.
Когато мечката се размърда, куката изщрака в металния кръг. Въжето с товара изплющя и се разклати. Дерин маневрира надясно в опит да отдалечи себе си и Нюкърк на безопасно разстояние.
Камшикът на ездача се издигна и сниши няколко пъти, след което мечката малко се поукроти. Във въздуха заблестя още от баласта и товарът най-после започна да се издига. Последният руснак скочи от него, после се обърна п помаха за поздрав. Дерин му отвърна, а мечката забави ход. Товарът се завъртя във въздуха, летейки ниско над земята.
Дерин се разтревожи. Защо „Левиатан“ не се издигаше? Нямаха много време, преди да налетят на следващата горичка, а се намираха доста под нивото на върховете на дърветата.
Тя погледна нагоре. Мръсния порой вече го нямаше. Баластът бе изхвърлен. Машинистките двигатели не спираха да бучат и да бълват пушек в опит да създадат нужното аеродинамично налягане и корабът да се издигне. Китът обаче набираше височина твърде бавно.
Дерин се намръщи. Самият доктор Бъск, главният изследовател на кораба, бе направил изчисленията за тази операция. Той беше пресметнал всичко предвид дългия път, който им предстоеше. Дерин н господин Ригби лично бяха съблюдавали изхвърлянето на припаси над тундрата, за да бъде всичко точно.
Освен ако... товарът на царя не бе по-тежък от обещаното.
- Ах, тези тъпи монарси! - ядоса се Дерин. Божествените им права не можеха да променят законите на физиката и действията на водорода, това бе сигурно.
Чу стържене над себе си и изруга. Ако нещо изпаднеше от вратите на товарното отделение, можеше да станат с Нюкърк на пихтия.