- Дошли сте да убиете Панчо, нали? Да се докопате до него със скрита бомба. Няма да стане!
- Тя не е убиец.
Докторът го погледна неразбиращо.
- Тя - повтори Боврил.
- Дерин е момиче. Затова се е овързала така. - Алек пренебрегна отчаяния й поглед. - Вижте сам.
Асуела не свали ножиците от гърлото й, но отново опипа гърдите й. Дерин потрепера, когато очите му се изцъклиха, и той дръпна засрамен ръка.
- ]Lo siento, senorita!
Дерин отвори уста, но не можа да каже и дума. Само стисна юмруци и се разтрепера цялата. Алек коленичи до нея и нежно хвана едната й ръка.
- Моля ви не казвайте никому, сър - каза той.
- Но защо? - изуми се докторът.
- Тя иска да служи на родината си... да лети. - Алек посегна към вътрешния си джоб, там, където винаги държеше писмото на папата... и още нещо - малка платнена кесия, която измъкна.
- Ето - подаде го той на мъжа, - за да си мълчите.
Доктор Асуела взе кесията и в нея намери късчето злато -
всичко, което бе останало от огромното наследство, което бащата на Алек му бе оставил. Погледна го за миг, но после поклати глава.
- Трябва да кажа на Панчо.
- Моля ви - прошепна Дерин.
- Той е нашият командир. На него и на никой друг.
Доктор Асуела извика един от бунтовниците и каза нещо на испански. След това започна да работи, като почисти раната с парцал и течност от малка сребърна манерка, след което стерилизира игла и конец. После подаде манерката на Дерин. Когато тя отпи, той извади иглата, промуши кожата й и започна да шие.
Алек гледаше, без да пуска ръката на момичето. Тя го стискаше силно, а ноктите й оставиха полумесеци в плътта му.
- Всичко ще е наред - каза той. - Не се тревожи.
И наистина, в крайна сметка какво му пукаше на великия бунтовник, че някакво момиче се крие в Британския въздушен флот?
Преди Асуела да довърши, силен вятър разтърси палатката. Това бе въздишката на единия от биковете, която прозвуча като свирка на локомотив.
Входът на палатката се отмести и генерал Виля се вмъкна вътре.
- lEsta muriendo?
- Не, ще се оправи - очите на доктора не изпускаха шева, - но има интересна тайна, която иска да сподели с вас. Ще е добре да седнете.
Виля въздъхна и седна по турски до Алек. На коня си изглеждаше доста грациозен, но сега личеше, че е наедрял в кръста. Движеше се бавно и вероятно страдаше от лека форма на ревматизъм.
- Кажи му - нареди Асуела.
Дерин изглеждаше изтощена, но гласът й остана равен.
- Аз съм Дерин Шарп, офицер с медал от Въздушния флот на Нейно Величество. Ала не съм мъж.
- Аха - веждите на Виля се повдигнаха, когато я огледа от горе до долу. - Простете, сеньорита Шарп. Не знаех, че британците ползват жени за летци. Защото сте по-леки, нали?
- Не ползват - отвърна Дерин, - затова е тайна.
- Бащата на Дерин е бил въздухоплавател - обясни Алек, - брат й също е такъв. Облича се като момче, защото иначе няма да я пуснат да лети.
Генерал Виля остана загледан в Дерин за миг, след което се разтресе от смях.
- /Que engano!
- Моля ви да не казвате на никого - отвърна Алек, - поне още няколко часа, докато си тръгнем. Това не ви засяга, така или иначе. За нея обаче означава всичко.
Мъжът поклати учуден глава, след което погледна въпросително към Алек.
- А каква е твоята роля в тази игра, малък принце?
- Той ми е приятел - обади се Дерин. Лицето й все още бе бледо, но гласът й прозвуча по-уверено. Тя предложи манерката на Виля, но той махна с ръка.
- Просто приятел, а?
Дерин не отговори, а се загледа в пресните шевове на ръката си. Алек отвори уста, но Боврил го изпревари.
- Съюзник.
Генерал Виля погледна учудено зверчето.
- Какво е това?
- Перспикациус Лорис - погали Дерин животинчето по главата. - Повтаря разни неща. Нещо като гущер вестоносец.
- Хич не е като гущер вестоносец - намеси се доктор Асуела. - Преди малко ми каза, че греша.
Алек се намръщи. И той бе забелязал това. Колкото повече седмици минаваха, толкова по-умен ставаше Лорисът. Понякога повтаряше неща, чути преди дни наред, или други, които само те си знаеха. Невинаги бе ясно откъде идваха фразите.
- Това е, защото е перспикациус - обясни Дерин. - С други думи, е умен.
- Страшно умен - добави Боврил. Виля остана загледан в животинчето.
- Tienen ого - процеди доктор Асуела в тъмното.
От познанията си по италиански Алек различи думата „злато“. Момчето разклати торбичката.
- Не е много, но е достатъчно в замяна за мълчанието ви.
Генерал Виля я взе и разгледа съдържанието й, след което
избухна в смях.