През повечето време обаче Дерин просто се чудеше какво ще прави нататък. Трябваше да продължи с лъжите си, за да предпази брат си Джаспърт от неприятности, задето се е промъкнала във флота. След време обаче скандалът щеше да избледнее и да й се наложи да си намери истинска работа.
Дерин владееше добре аеронавтиката и това щеше да й остане, дори флотът да отнемеше униформата й. Ако коляното й оздравееше, щеше да може да работи не по-зле от повечето мъже. Алек й бе препоръчал да остане в Америка. Според него там жените, умеещи да летят на балони, ги уважаваха много.
Бе й разказал за Паулин и нейните приключения. Момичето бе прост филмов персонаж, при това не много добре изграден, но бе успяло да влезе в кухата глава на Алек.
- Тя трябва да наследи много пари - бе й обяснил той по време на втория ден след срещата им с генерал Виля, -милиони долари. Обаче няма да получи и пени, ако не се омъжи.
Дерин се облегна на възглавниците си и погледна нагоре. Мексиканският залив блестеше под тялото на „Левиатан“ и се отразяваше в тавана на каютата й. Алек седна на крайчеца на леглото й, докато Боврил се упражняваше в размахването на въображаеми сигнални флагчета.
- Бедничката - отвърна Дерин. - Е, ако наследи милионите, предполагам, че няма да е толкова бедничка.
- Историята е мелодрама, а не трагедия - разсмя се Алек.
- Мелодрама - произнесе тържествено и бавно Боврил, така правеха лорисите при научаването на нова дума.
- Но вместо да се омъжи - продължаваше разказа си Алек, - тя не спира да търси нови приключения. И никой не й казва нищо, въпреки че е момиче!
Дерин се намръщи. Това звучеше доста невероятно, макар че сигурно с няколко милиона долара в банката можеш да си спечелиш известно уважение.
- Какво друго прави, освен да лети на балона си?
- Ами аз гледах само първия епизод. Той нямаше истински финал, а отворен, поне така го нарече господин Хърст.
Алек се замисли за момент.
- Мисля, че ставаше дума за избягали самоходи, които я приближават, докато тя е вързана за релсите на влак.
- Да бъдеш вързана за влакови релси, звучи повече от обещаващо.
- Слушай, Дерин. Няма значение дали „Приключенията на Паулин“ са нелепи, или не. Важното е, че са популярни. Американките може и да не летят на балони, но го искат. Ти можеш да им покажеш как става!
- Едно е да искаш, друго е да можеш и трето и четвърто да го направиш, Алек. Ти самият би трябвало добре да разбираш това.
- Предполагам, че разбирам. - Той се облегна на стената на каютата. - Ти например не искаш да се почувстваш по-добре, нали?
Дерин сви рамене. В момента знаеше отлично какво иска: Малоун да не бе подслушал разговора им с генерал Виля. Или да не бе катастрофирала с аеропланните криле. Или още по-добре, проклетият Хърст да не бе прецаквал горивото на „Левиатан“!
Едно от тези неща да не се бе случило, никой нямаше да разбере, че тя е момиче. Освен Алек и противния Волгер, разбира се.
- Ти ще останеш ли в Америка - попита тя, - когато стигнем Ню Йорк?
- Не знам дали капитанът ще ме пусне - намръщи се Алек.
- Ти правиш точно това, което искат от Адмиралтейството. Помагаш на господин Тесла с оръжието му. За какво им е да те водят обратно до Англия?
- Предполагам, че си права. - Изправи се и застана до прозореца. Зелените му очи заблестяха, когато зарея поглед в небето.
Бе очевидно, че не е мислил много за това как да продължи живота си след края на приключението с „Левиатан“. Вероятно дълбоко в себе си се надяваше да може да остане на борда. Дори обаче да не ги напуснеше в Ню Йорк, нямаше да е нищо повече от пътник по време на полета обратно до Лондон.
- Може и да си се влюбил в „Левиатан“, Алек, но корабът не може да отвърне на любовта ти.
- Една обречена от самото начало любов - усмихна се горчиво той, - и за двама ни, предполагам.
Дерин се загледа в тавана. Машинистки принц и момиче, облякло се като момче - наистина никой от тях не можеше да остане на кораба до безкрай. Само късметът им бе позволил да се задържат толкова дълго.
- Казах ли ти откъде научих истинското ти име? - попита Алек.
- Имал си улики - отвърна тя и се намръщи, - ти обаче ме подлъга сама да се нарека Дерин, нали? Откъде научи името ми?
- Вината бе на Еди Малоун.
- Мръсник! - възкликна Боврил.
- Бе свършил с материалите си за мен - обясни Алек, -затова написа статия за това как си спасила „Неустрашим“. Използва твоя снимка, на която изглеждаше великолепно.