- Не ви ли е хрумвало да го разхождате сама?
- Какво странно предложение - ококори се доктор Барлоу.
- Доста невъзпитано - обади се и Лорисът.
- Бедното зверче - погали Дерин главата на тилацина. -Ами кажете на господин Нюкърк да дойде и аз ще му кажа, че е подлец, задето оставя една дама да се справя сама със собственото си животно.
- Подлец - изкикоти се Боврил.
- Какъв език само, господин Шарп! - възкликна доктор Барлоу. - Сигурен ли сте, че сте добре?
Дерин се загледа в коляното си. Униформата го скриваше, но въпреки това подутината личеше.
- Раната на ръката е наред, но доктор Бъск се тревожи за коляното ми.
- Така каза и на мен. - Изследователката седна на бюрото зад Дерин и щракна с пръсти на Таса да се върне при нея. - Ако сте разкъсали сухожилията си, с дните ви на катерене може да е свършено.
Дерин отклони поглед и усети как очите й парят. След като разберяха, че е момиче, нямаше да я пуснат до никакви въжета, все едно дали коляното й е добре, или не. Но мисълта, че майка й и лелите й са били прави, бе още по-болезнена. Май наистина не ставаше за въздухоплавател.
- Доктор Бъск не е сигурен, госпожо.
- Не е. Но от бедата може да излезе и нещо хубаво.
- Така ли, госпожо?
Доктор Барлоу се изправи и започна да разглежда каютата, след което прокара покрития си с ръкавица показалец по дървото.
- През последните месеци се оказахте доста полезен, господин Шарп. Майстор сте на импровизацията и не ви е страх да си изцапате ръцете. Освен това, когато не се цупите, можете да бъдете доста умел дипломат.
- Предполагам.
- Може ли да ви попитам дали не ви е хрумвало, че може да служите на Британската империя по по-полезен начин от връзването на морски възли по летящи животни?
- Работата по летящите животни далеч не е толкова проста, госпожо - възрази Дерин.
- Не мога да не се съглася - усмихна се изследователката, - но ако приемете предложението ми, може да разберете, че развързването на възли може да бъде още по-полезно.
- Предложението ви, госпожо?
- Толкова ли неясно говоря? - попита изследователката. -Предлагам ви позиция извън Военновъздушните сили, господин Шарп. Макар че ще можете и да летите.
- Позиция, господин Шарп - натърти Лорисът й, а Боврил подсвирна.
Дерин се облегна обратно на възглавниците сп. Внезапно жуженето в коляното й се удвои.
- Каква позиция? Не сте лп... директор на лондонската зоологическа градина?
- Зоолог, ха! - обади се зверчето на доктор Барлоу.
- Това е титлата ми, господин Шарп. Но как смятате, дали мисията ми в Истанбул бе свързана със зоологията?
- Предполагам, че не, госпожо. - В този миг Дерин осъзна, че няма представа каква е истинската позиция на доктор Барлоу, освен това, че й позволява да се държи надменно с хората н да раздава заповеди. Вярно, че бе правнучка на великия изобретател на изкуствените животни. Освен това бе променила курса на „Левиатан“ в разгара на световната война.
- Работите лп за някого, госпожо? За Адмиралтейството например?
- Не и за тези глупаци. Зоологическото дружество на Лондон не е правителствена организация, господин Шарп, а научна.
Доктор Барлоу седна п започна да гали Таса.
- Зоологията обаче е гръбнакът на нашата империя и затова някои от нас са с много висок пост. Силата ни не е за подценяване.
- Забелязах.
Изследователката на практика управляваше кораба, поне докато господин Тесла не се бе появил със своите супероръжия.
- Но каква позиция мога да имам аз в дружеството ви? Не съм зоолог.
- Не сте, но се учите бързо. А понякога научните ми изследвания ме отвеждат на места, които са доста... екзотични, както би казал господин Ригби. На такива места личен асистент като вас може да е доста полезен -усмихна се доктор Барлоу.
- Колко личен? - Присви очи Дерин.
- Очевидно е, че няма да ви ползвам като камериер, господин Шарп - огледа каютата изследователката, -макар самият вие да имате нужда от такъв.
Дерин завъртя очи. Не бе лесно да подреждаш, когато не можеш да стоиш на краката си. Но тази позиция изглеждаше като шанс да избегне затвора или дори по-лошо - да бъде върната в Глазгоу и напъхана в пола.
- Звучи много интересно, госпожо, но...
- Имате съмнения? - повдигна вежда доктор Барлоу.
- Не, госпожо. Вие обаче може да имате, след като разберете... знаете ли, има нещо, което не знаете за мен.
- Споделете, господин Шарп.
- Споделете - повтори Лорисът, - господин Шарп!