Свит на бюрото на Волгер, Боврил се опита да имитира звука на кораба, но прозвуча като повредена тръба.
- Те вече ни хвалят - размърда се Алек.
- Те са американци - отвърна Волгер, - готови са да похвалят всичко.
Боврил притихна и притисна нос до прозореца.
- Това да не е Каквото си мисля, че е? - Алек се загледа в тъмното.
В далечината пред тях се издигна внушителна фигура. Бе висока колкото „Левиатан“, а в ръката си стискаше факла, която светеше както с биолуминесценция, така и с електричество.
- Статуята на Свободата. - Волгер се извърна, за да не я гледа. - Вижте, едно е да се снимате с него на няколко кинопрегледа, съвсем друго да го подкрепите публично, докато той говори небивалиците си за супероръжия.
- Все още не вярвате, че Голиат ще проработи?
- Говорих с доктор Барлоу тази вечер. Тя ми каза, че няма как да стане.
Волгер снижи глас:
- Но ако проработи, Алек? Какво ще стане, ако той го използва срещу някой град?
- Вече ви казах. Той ми обеща да не напада Австрия.
- Значи според вас няма проблем, ако го използва, за да срине Мюнхен или Берлин?
- Идеята е да не го използва срещу никой - поклати глава Алек. - Когато германците научат какво може да причини Голиат, сами ще поискат мир. Те не са луди.
- Властта на кайзера е абсолютна. Ако реши да продължи войната?
Алек въздъхна и намести вратовръзката си, оглеждайки се в прозореца.
- Имате лошия навик да изброявате всичко, което може да се обърка, Волгер.
- Винаги съм смятал, че това е полезен навик.
Алек не му обърна внимание, а остана загледан в отражението си. Бе добре, че отново е облечен както трябва. Господин Хърст наистина беше саботирал „Левиатан“, но поне му бе оставил няколко нелоши жакета.
Подът под краката на Алек се размърда, а корабът отново потегли на север. Момчето се наклони и Манхатън се появи пред погледа му. От южния край на острова се издигаха сгради, някои от които почти двеста метра високи - като металните кули в Берлин.
Алек си представи как тъмното небе над тях изригва в пламък, а бляскавите им прозорци се пръсват с огъването на металните рамки.
- Ако реши, Тесла ще използва оръжието със или без моето одобрение.
- Именно - отвърна Волгер, - защо тогава не се отдръпнете? Или искате да ви запомнят като масов убиец, Ваше Височество?
- Не, разбира се. Но шансът за мир е по-важен от репутацията ми.
- Може би не е лошо, че мислите така - въздъхна тихо Волгер.
- Какво имате предвид?
- Доктор Барлоу ми спомена за Дилан или по-точно, за Дерин. Изглежда, че изследователката вече знае тайната й.
- Вероятно Дерин й е казала. Истината излиза наяве още утре, тъй че няма голямо значение.
- Според доктор Барлоу има. Казва, че това ще е страхотно унижение за капитана и Адмиралтейството. По-лошо, приятелката ви ще стане оръдие на германската пропаганда. Гордата Британска империя надхитрена от петнайсетгодишно момиче! Колко унизително.
- Дерин не е унизила никого.
- Но ще го изкарат така. Ще е добре да не се забърквате в тази каша. Тесла ще ви е много благодарен.
Алек стисна челюсти, загледан в приближаващия град. Дори от височина няколкостотин метра той можеше да види криволичещите улици, осеяни с газови лампи. Доковете бяха пълни с хора, дошли да посрещнат гигантския въздушен кораб.
Наистина ли всички щяха да застанат срещу Дерин? Офицерите на „Левиатан“ може би, Адмиралтейството със сигурност. Но много жени щяха да я разберат.
Жените обаче не можеха да гласуват.
Клаксонът изсвири късо и пронизително - знак, че корабът ще се спуска отвисоко. Волгер се наметна с кавалерийския си жакет, след което подаде палтото на Алек - направено от черен самур. Още един от скъпите подаръци на господин Хърст.
Алек не помръдна, загледан в големите очи на Боврил.
- За Дерин ли се тревожите? - попита Волгер.
- Разбира се. А също и за... - не можа да довърши.
- Това няма да й е приятно. Но ако наистина държите да помогнете на Тесла, е редно да опазите репутацията си неопетнена. Поне за известно време.
Алек кимна, без да споменава това, което бе осъзнал. Той и Волгер щяха да потънат във водопад от дипломатически интриги, докато „Левиатан“ щеше да бъде презареден с гориво в Ню Джърси н щеше да напусне страната след 24 часа. Дали щеше да види Дерин отново?