Дори не можаха да се сбогуват.
Той притвори очи и се заслуша в ръмженето на двигателите, конто забавяха ход, докато корабът приближаваше Манхатън.
- Да вървим - прошепна той, след което вдигна Боврил и се насочи към вратата.
- Може ли да ви питам нещо, Ваше Височество?
Алек се обърна. Госпожица Адела Роджърс бе облечена с тъмночервено зимно палто. Лисицата около врата й бе с изкуствена розова козина, която се вееше на вятъра, долитащ от отворения хангар.
- Какво още? - отвърна Алек. Бе прекарал два часа с жената предишния ден, разказвайки й как бяха измъкнали Никола Тесла от Сибир. Разбира се, на практика бе преразказал чутото от Дерин, предвид факта, че самият топ бе проспал цялата операция.
- Интервюто бе великолепно - приближи госпожица Роджърс п снижи глас: - Аз обаче исках да ви попитам нещо друго. Какво мислите за опасността, в която се намирате?
- Каква опасност? - замръзна Алек.
Погледът на госпожица Роджърс мина над рамото на Алек. Сред чакащите в хангара имаше и четирима войници с пушки и саби. Един от тях водеше на каишка хрътка, която да души за водород.
- Както виждате, капитанът е обезпокоен - обясни тя. - В крайна сметка в Ню Йорк има и германски агенти.
- В Истанбул имаше още повече - отвърна Алек. - Да не говорим за Австрия. Някак си успях да оцелея.
- Доста смело - записа си тя нещо в тефтера.
- Доста - съгласи се Боврил, - понякога е направо луд.
- Тези същества започват да говорят с все по-дълги изречения - ахна госпожица Роджърс.
Алек вдигна рамене в недоумение, макар да бе вярно.
Вратите на хангара заръмжаха, отвориха се и в помещението нахлу соленият въздух от пристанището. Алек се уви по-плътно в палтото си, а Боврил потрепера на рамото му.
През разширяващия се отвор се виждаше приближаването на въздушен автобус. Четири балона с горещ въздух блестяха под платформата за пасажери, с три вертикални перки от всяка страна. Автобусът можеше да побере не повече от дузина пътници. Това щяха да са Алек п госпожица Роджърс, заедно с господин Тесла, граф
Волгер, Еди Малоун, доктор Бъск, капитан Хобс и четирима моряци. Доктор Барлоу бе заявила, че не иска да се снима с Тесла и че ще изчака „Левиатан“ да кацне в Ню Джърси, за да слезе.
Автобусът спря на около десет метра от пасажерите и спусна подвижния си мост. Перките се наклониха леко и се завъртяха като топки на жонгльор, качил се на кокили.
- Ще се радвам най-после да стъпя на твърда земя -призна си госпожица Роджърс.
- На мен ми е добре във въздуха - отвърна Алек, след което забеляза, че тя си записва и това в тефтера, и реши да млъкне.
Подвижният мост щракна при свързването с хангара, а такелажниците се заеха да го затягат. Тогава, без повече церемонии и сбогуване, групата се отправи към автобуса.
Скоро Алек видя как „Левиатан“ остава зад гърба му.
Останалите се скупчиха в далечния край на платформата, охкайки и ахкайки при вида на Улуърт********. най-високата сграда в света. Не по-малко впечатляваща бе и останалата част от Манхатън, но Алек си остана загледан в кораба.
- Добре ми е във въздуха - обади се Боврил.
- Понякога си по-откровен, отколкото проницателен -погали го Алек.
Зверчето се изкиска, а Алек усети как автобусът се накланя, дисбалансиран от пътниците, скупчени в едната му страна. Екипажът учтиво ги помоли да застанат равномерно по платформата. След миг Алек установи, че до него стон Еди Малоун.
- Добър вечер, Ваше Величество. Тук е доста топло и уютно заради балоните, не мислите ли?
Алек погледна надолу. Горелката на балоните под тях бълваше топлина към мрачното небе. Боврил бе протегнал лапа към нея, като войник към стъкмен огън.
- Достатъчно топло е, господин Малоун, но аз съм Височество, а не Величество. И друг път, като пишете за мен, помнете, че фамилията ми не е Фердинанд.
- Така ли? - Тетрадката изникна в ръцете на репортера и той започна да си записва нещо в нея, въпреки че страниците плющяха на студения вятър. - А как е тогава?
- Благородниците нямат фамилии. Титлите ги заместват.
- Добре казано. - Мъжът си записа нещо, след което вдигна поглед. - Може би бихте искали да кажете нещо за Дерин Шарп?
Алек се поколеба. Това бе шансът му да обясни колко смела е била Дерин, колко много е помогнала на него и на целия свят.
Тогава обаче видя Волгер, който го гледаше от упор в другия край на платформата. Скандалът с Дерин само щеше да отклони заглавията от оръжието на Тесла. Неговите думи щяха да допринесат за това.
- Без коментар - отвърна Алек.
- Това е доста странно, предвид факта, че изглеждахте много близки в Истанбул.